Глава 2
Беше стъклена бутилка с широко гърло, от тези, които в наше време не се срещат често, достатъчно голяма, за да побере среден на ръст демон като Аззи. Падането леко го зашемети и той чу шум над главата си, но не разбра какво е, докато не погледна нагоре. Забеляза, че бутилката е запушена с дървена тапа. Аззи бързо се съвзе. Какво правеше в тази бутилка?
Погледна през зеленикавото стъкло и видя, че се намира в стая, осветена от много свещи. Около една маса седяха трима груби мъже и спореха.
Аззи почука по стъклото, за да привлече вниманието им. Те се обърнаха. Единият от тях, този с най-грозното лице, се приближи и заговори, но понеже бутилката беше запушена, Аззи не чу нищо. Показа им това, като посочи ухото си и поклати глава.
Когато грозният тип най-после разбра, той го каза на другите. Спорът им отново се разгоря, този път още по-силно. Единият се изкачи по стълбата, подпряна на бутилката, и съвсем леко разхлаби тапата.
— Сега можеш да чуваш — каза той на Аззи, — но ако се опиташ да избягаш, ще запушим бутилката пак й ще те оставим тук завинаги.
Аззи не предприе нищо. Прецени, че има доста добър шанс да избие тапата, преди те да успеят да я напъхат здраво. Но го интересуваше какво имат да кажат.
— Дошъл си за вещицата, нали? — попита мъжът.
— По-лесно ще ми е, ако знам имената ви — каза Аззи.
— Това е Ансел, това е Кор, а аз съм Халд. Ние сме братя, а мъртвата вещица Миранда ни е сестра.
— Така ли? Къде е тя?
— Тук, наблизо. Запазили сме я с лед.
— Купен за много пари — напомни му брат му Ансел. — Искаме да си върнем парите за леда и да получим още.
— Много бързате — каза Аззи. — Кое ви кара да мислите, че тази Миранда, която наричате вещица, изобщо струва нещо?
— Докторът ни каза.
— Кой доктор?
— Старият доктор Парвеню. Той също така е и местният алхимик. След като онзи побърканият уби Миранда и я донесохме тук, първата ни мисъл беше да се посъветваме с него. Той е експерт в тези неща. Разбира се, преди това убихме Филипе.
— Да, зная за прелъстителя й Филипе — каза Аззи. — И какво ви каза доктор Парвеню да правите с тялото на сестра си?
— Каза ни всичко и ни каза да запазим главата й.
— Защо?
— Каза, че красавица като лея със сигурност ще изкуси някой демон.
Аззи не видя причина да обяснява на тези типове какво смята да прави с главата на Миранда. Чувстваше се съвсем спокоен. Демоните бързо се научават как да се измъкват от трика с бутилката, а и тези тримата не изглеждаха много умни…
— Този лудия, който е убил Миранда… Кой е той?
— Разбрахме само, че името му е било Арманд. Никой от нас не го е виждал, защото когато стигнахме в бардака, той беше мъртъв. Когато хората научили какво е направил с Миранда, толкова побеснели, че го били до смърт и разкъсали тялото му на парчета.
— И сега искате да продадете главата на собствената си сестра?
— Разбира се! Тя беше курва! Има ли някакво значение какво ще правим с главата й?
— Струва ми се, че мога да ви дам малко злато за нея — каза Аззи. — Освен ако лицето й е обезобразено.
— Ни най-малко! — каза Ансел. — Тя изглежда така, както като беше жива. Може би и по-добре, ако харесваш апатичните физиономии.
— Преди да я купя — каза Аззи, — искам да я видя.
— Ще я видиш. Но от бутилката.
— Разбира се. Покажете ми я.
Ансел извика на братята си да извадят главата на Миранда. Кор и Халд изтичаха в дъното на избата. Скоро те се върнаха с нещо в ръце. Преди да му покаже главата, Ансел избърса с ризата си ледените кристалчета.
Аззи забеляза, че беше съвсем хубава, дори в смъртта си. Дългите тъжни устни, бяха леко раздалечени. Пепеляворусата й коса беше прилепнала към челото. На бузата й проблясваше капка вода…
Аззи веднага разбра, че инстинктът му не го е подвел — това беше точно каквото му трябваше.
— Какво ще кажеш? — попита го Ансел.
— Ще свърши работа — отговори. Аззи. — Сега ме пуснете оттук, за да се споразумеем за цената.
— А какво ще кажеш най-напред да ни обещаеш по три желания? — попита Ансел.
— Не — отвърна Аззи твърдо.
— Не? Само толкова?
— Точно така.
— И не предлагаш нищо друго в замяна?
— Не, докато съм в бутилката.
— Но ако те пуснем, няма да има с какво да те заплашваме!
— Точно така.
Ансел и братята му си зашепнаха нещо. Ансел се върна.
— Казаха ми да ти предам, че знаем едно заклинание, което доста ще затрудни живота ти.
— Така ли?
— Да, така е. Наистина.
— Тогава кажете го. Тримата започнаха да припяват.
— Извинете, приятелчета — каза им Аззи, — само че съвсем сте объркали някои от думите. Трябва да казвате „фантаго“, а не „фандраго“. Има разлика. Малка е, но я има. В магическите заклинания произношението е всичко.