— Хайде де! — каза Ансел. — Обещай ни по две желания, какво ти коства!
— Мислите си, че демоните имат всякакви свръхестествени способности — отговори Аззи. — Така е, но то не означава, че трябва да ги използваме.
— Ами ако не те пуснем? Какво ще кажеш, ако трябва да прекараш години в бутилката?
Аззи се усмихна.
— Минавало ли ви е някога през ум какво става, когато хората и демонът, когото са заловили, не се споразумеят за откупа? В старите приказки не става дума за това, нали? Бъдете разумни. Не смятате ли, че имам приятели? Рано или късно ще разберат, че ме няма и ще започнат да ме търсят. Когато ме намерят тук, затворен от вас… е, предполагам, можете да си представите какво ще стане.
Ансел се замисли и никак не хареса изводите, до които стигна.
— Но защо ще ни правят нещо на нас? По правилата на магьосничеството, ние имаме право да залавяме демони. Ние те уловихме в нашия капан съвсем честно и почтено!
Аззи се разсмя. Това беше ужасният звук, които беше репетирал за случаи като този.
— Какво знаете вие, жалки глупаци, за правилата на магьосничеството? Или за законите, които управляват живота на свръхестествените същества? По-добре се занимавайте с човешки неща. Веднъж като навлезете в свръхестествената област, никога не можете да сте сигурни какво ще стане.
Ансел се разтрепери, а двамата му братя изглеждаха готови да побягнат.
— Велики демоне — каза той. — Не исках да бъда нахален. Доктор Парвеню ни каза, че всичко ще е толкова просто… Какво искаш да направим?
— Отпушете бутилката — каза Аззи.
Ансел и братята му извадиха тапата. Аззи излезе и регулира ръста си така, че да е около една глава по-висок от Ансел — най-високия от тримата.
— А сега, деца мои — каза Аззи, — първото нещо, което трябва да научите преди да си имате вземане-даване със свръхестествени същества е, че въпреки фолклора, в който се твърди обратното, те винаги ще са по-силни от вас. Така че не се опитвайте да ги мамите или заблуждавате. Забележете как отворихте бутилката, когато бях безпомощен.
Братята се спогледаха.
След миг Ансел попита:
— Искаш да кажеш, че си бил изцяло в ръцете ни?
— Да, така беше.
— И ти беше напълно безпомощен пленник?
— Точно така.
— Наистина ни преметна — отбеляза бавно третият. Спогледаха се още веднъж.
Ансел се прокашля:
— Знаеш ли, демоне… при сегашния ти ръст ми се струва, че не можеш пак да влезеш в бутилката. Искам да кажа, дори и да искаш, пак няма да можеш.
— Но ви се ще да опитам, така ли?
— Ни най-малко — отговори Ансел. — Ние сме на заповедите ти. Просто ми се щеше да видя, дали можеш да влезеш пак.
— Ако го направя, ще бъдете ли достатъчно честни, за да не сложите тапата отново?
— Да, ще бъдем.
— Ще се закълнете ли?
— Кълна се в душата си — каза Ансел.
— Ние също се кълнем — казаха другите двама.
— Добре тогава. Гледайте!
Аззи се качи на гърлото на бутилката и се мушна изцяло в нея. Веднага щом потъна, братята сложиха тапата.
Аззи ги погледна през стъклото.
— Добре! Престанете с тези глупави шеги и отпушете бутилката!
Братята се изкискаха: Ансел махна с ръка. Кор и Халд отместиха една плоча от пода и отдолу се откри облицован с камъни кладенец. От него долиташе шум на течаща вода.
— Слушай, демоне! — каза Ансел. — Ще те бутнем заедно с бутилката в този кладенец и на плочата ще нарисуваме череп и кости, така че хората да мислят, че е отровен. В него никой няма да те намери.
— Вие нарушихте думата си — каза Аззи.
— И какво от това? Нищо не можеш да ни направиш, нали?
— Мога само да ви разкажа една история — отговори Аззи.
— Хайде, да се махаме оттук — казаха двамата братя, но Ансел ги спря:
— Нека да го чуем. После ще си вървим. Аззи каза:
— Бутилките с демони се употребяват от няколко хиляди години. Всъщност, първият човек, който някога е направил бутилка — бил е китаец, между другото — я е направил, за да улови един от нас, демоните. Древните асирийци са държали техните демони в глинени гърнета. Някои африкански племена ни държат в добре затворени плетени кошници. Ние знаем това и знаем как обичаите с капаните се различават в различните части на света. В Европа например демоните винаги си носят такива неща.
Той вдигна ръка. На показалеца му проблесна диамант.
— И с него, ние правим така.
Аззи опря диаманта до стената на бутилката извъртя ръката си в дъга. После бутна зеленикавото стъкло. Изрязаният кръг падна и Аззи излезе през дупката.