Скоро Писаря се измъкна от купчината и се изтупа. Беше нисък, плешив и самодоволен дребен човек.
— Аз съм Писаря! — извика той. — Сетихте се, че е станала грешка, а? Казах им, че не съм умрял, когато ме доведоха тук. Тази черна хубавица с косата май хич не обича да слуша какво й се говори, а? Само се хили с голямата си идиотска усмивка. Отмъкна ме като едното нищо! Мислех си да се оплача на някой високопоставен!
— Слушай — каза му Аззи. — Имаш късмет, че грешката изобщо беше открита. Ако беше започнал да се жалваш по съдебен ред, докато дойде ред да изслушат молбата ти, щяха да те сложат в резервоар. Щеше да мине век или два. Знаеш ли какво представляват нашите резервоари?
Писаря поклати глава и ококори очи.
— Те са толкова лоши — поясни Аззи, — че са в противоречие дори с Адските закони.
Писаря изглеждаше впечатлен.
— Изглежда имам късмет, че се измъквам. Благодаря, че ми каза. Ти адвокат ли си?
— Не по образование — отвърна Аззи, — но всички ние тук долу, имаме по нещо адвокатско у себе си. Хайде, тръгвай да те водя у дома.
— Имам чувството, че у дома ще имам някои проблеми — каза колебливо Писаря.
— Такъв е животът — продължи Аззи. — Пълен е с проблеми. Радвай се, че имаш проблеми, за които да се тревожиш. Когато се върнеш тук завинаги, няма да имаш никакви. Това, което ти се случва тук, просто се случва отново и отново.
— Няма да се върна — каза Писаря.
Аззи си помисли дали да не се хване на бас с него, но реши, че при дадените обстоятелства това няма да е уместно.
— Ще трябва да заличим от паметта ти това преживяване — каза той на Писаря. — Разбираш, че не можем да оставим такива като теб да се връщат на Земята и да разправят разни неща.
— Нямам нищо против — отвърна Писаря. — И без това тук няма нищо, което искам Да си спомням. Е, преди това, в Чистилището срещнах една русокоса сукуба1…
— Спести си приказките — прекъсна го Аззи, хвана го за ръката и го поведе към портата в стената, през която можеше да се отиде до други места в Ада и навсякъде другаде, а в крайна сметка, и обратно.
Глава 2
Аззи и Писаря преминаха през стоманената порта в стоманената стена и тръгнаха по спираловидния път, който минава през външните покрайнини на Чистилището — район изпълнен с набраздени низини и зашеметяващи височини, точно както го е нарисувал Фюзели. Те се затътриха унило нататък и пътят им беше лек, защото леки са адските пътища, но пък им беше и отегчително, защото Адът е самата скука.
След малко Писаря попита:
— Още много ли остава?
— Не знам — призна Аззи. — Не съм идвал в този сектор. Всъщност, изобщо не би трябвало да съм тук.
— Като мен — каза Писаря. — Само защото от време на време изпадам в кома като истински труп. Но това не дава право на вашата хубавица с косата да ме отмъква, без да направи нужната проверка. Мърляшка работа, казвам ти. А защо не трябва да си тук?
— Бяха ми отредени по-добри неща — отвърна Аззи. — Имах много добри оценки в магьосническия колеж. Завърших трети по успех в групата.
Той спести на Писаря факта, че всички от групата му, освен трима, бяха унищожени от внезапен порив Добро, задухал от юг, странно метафизично явление, което бе убило всички освен Аззи и двама други, които изглежда имаха естествен имунитет срещу добри лъчения. И после дойде онази игра на покер.
— Тогава защо си тук? — попита Писаря.
— Отработвам комарджийски дълг — отвърна Аззи. — Не можех да платя и затова трябваше да прослужа известно време.
Аззи замълча колебливо.
— Обичам хазарта — допълни той след малко.
— И аз — каза Писаря с нещо като съжаление. Известно време вървяха, без да разговарят.
— Какво ще стане с мен сега? — попита накрая Писаря.
— Ще те вкараме отново в тялото ти.
— Добре ли ще ми е? Чул съм, че някои хора възкръсват от мъртвите и се чувстват странно.
— Ще се навъртам около теб, за да ти помагам. Ще остана, докато се убедя, че се справяш.
— Радвам се да го чуя — каза Писаря, който продължи още малко, без да говори, и после попита: — Но, разбира се, когато се събудя няма да знам, че си край мен, нали?
— Естествено.
— Тогава ще се чувствам несигурен. Аззи му каза троснато:
— Когато си жив, нищо не може да ти вдъхне сигурност. Казвам ти това сега! Само когато умреш, можеш да го оцениш напълно!
Те продължиха нататък. След като повървяха малко, Писаря каза:
— Знаеш ли, нищо не си спомням за живота си на Земята.
— Не се притеснявай. Всичко ще си спомниш.
— Все пак, струва ми се, че бях женен.