— Разбира се, че съм аз — отвърна Аззи. — Иначе защо ще съм тук?
— Може и да има защо. Имаш ли документи за самоличност?
Аззи му показа черната кредитна карта, на която беше изписано името му.
— Няма снимка — отбеляза Марионет, — но въпреки това ще я приема. Добре, къде искаш да доставя замъка?
Аззи огледа околността замислено. Мястото представляваше хълмиста равнина.
— Искам го ей там.
— На онова равно място?
— Точно така. Но най-напред трябва да сложиш стъклена планина.
— Моля? — каза Марионет.
— Искам стъклена планина. Омагьосаният замък трябва да е върху нея.
— Искаш замъкът да е върху стъклена планина?
— Разбира се. Омагьосаните замъци винаги са върху стъклени планини.
— Обикновено, дори много често. Така да, но не винаги! Мога да цитирам няколко популярни приказки…
— Този замък ще бъде върху стъклена планина — прекъсна го Аззи.
Марионет свали пенснето си, избърса го в сивата си козина и отново го закрепи на носа си. Отвори куфарчето си. То беше направено от добре ощавена човешка кожа, а закопчалките му бяха от пожълтели зъби. Аззи го погледна с възхищение и реши да си намери такова, когато има време. Марионет го отвори и започна да рови в документите вътре. Най-накрая намери един лист и го прочете с присвити устни.
— Това е оригиналната ти заявка — каза той. — Тук не се казва нищо за стъклена планина.
Аззи се приближи и прочете заявката.
— Пише, че трябва да осигурите стандартен пейзаж.
— Стандартният пейзаж не включва стъклена планина. Защо да не доставим някоя съществуваща планина?
— Трябва да е от стъкло — каза Аззи, — а доколкото ми е известно, стъклени планини не съществуват.
— А защо да не вземем изгаснал вулкан? — попита Марионет. — С много скъпоценни камъни?
— Няма да свърши работа. Стъклените планини са част от фолклора, откакто хората разказват приказки. Не може в „Снабдяване“ да нямате.
Марионет присви устни и го изгледа, изпълнен със съмнение.
— Може да имаме, а може и да нямаме. Работата е, че не е записана в заявката.
— Не можем ли да я добавим сега?
— Не, късно е.
— Не можем ли някак си да уредим въпроса?
— Какво искаш да кажеш?
— Ще платя допълнително. Не можем ли да я впишем в заявката?
— Не е там работата — Марионет отново сви рамене. — Заявката вече е попълнена и подписана.
Аззи погледна документа и посочи:
— Може да се запише ето тук, над подписа. Една стъклена планина и една омагьосана гора.
— Ако шефът ми научи…
— Ще възнаградя усилията ти — прекъсна го Аззи. Той бръкна в джоба на пелерината си и извади малката чантичка, в която държеше ценностите си. В нея бяха и скъпоценните камъни, които беше инвестирал Ронир. Аззи взе една шепа от тях и ги показа на Марионет.
— Е, и?
— Твои са — каза Аззи, — ако впишеш и една стъклена планина.
Марионет погледна камъните.
— Мога да си изпатя много за това нещо…
Аззи добави още няколко камъка.
— Мисля, че ще може да се уреди — каза Марионет, пое скъпоценностите, наведе глава над документа и започна да пише.
— Но омагьосаната гора е нещо друго — каза той, когато свърши.
— Омагьосаната гора не е кой знае какво — отбеляза Аззи. — Това не е чак такава рядкост, каквато е стъклената планина. Където и да отидеш, навсякъде има омагьосани гори.
— Да, стига да не ти трябва спешно — каза Марионет, забил поглед в чантичката със скъпоценните камъни. — Предполагам, че ще искаш през нея да минава и път?
— Нищо особено. Най-обикновен коларски път е напълно достатъчен.
— А кой ще го измери, а? Ще ми трябва геодезист, а тези услуги са…
— Знам, че не са включени в първоначалната заявка — каза Аззи и извади още четири скъпоценни камъка. — Това достатъчно ли е?
— Достатъчно е за гората и за основния пейзаж. Но ти искаш и да е омагьосана, нали?
— Колко пъти да ти казвам! Каква полза, ако гората не е омагьосана?
— Не ми се муси на мен — каза Марионет. — Нямам нищо общо с тази гора и се мъча да разбера какво искаш. Какви магии имаш предвид?
— Обикновените — каза Аззи. — Дървета с жив огън ще свършат добра работа. Винаги имате достатъчно на склад.
— Да не си градинар, че знаеш? — каза Марионет саркастично. — Истината е, че по това време на годината има ужасно малко огнени дървета. И предполагам, че ги искаш с вълшебни тръни?
— Разбира се.
— Вълшебните тръни не са нормална практика. Още няколко камъка размениха собственика си.
— Чакай да видим — каза Марионет. — Какво точно трябва да правят тези вълшебни тръни?
— Обикновеното нещо — каза Аззи. — Когато покрай тях мине пътник с нечисти помисли, който не знае контрамагията, да го пронизват.