Тя каза:
— Какво говориш!?
— Не трябваше да го убиваш! — каза Аззи. — Ти се обрече на вечни мъчения в Ада, млада госпожице!
Принцесата избухна в смях.
— Смееш ми се? Аз ще ти покажа…
Към смеха се присъедини още едно гърло. Беше Принцът, който стоеше до нея и я държеше през кръста. Принцът жив! Камата не беше използвана по предназначението си! Аззи отстъпи объркан назад.
Тези двамата бяха живи и някак си любовта беше победила древното предопределение на проклятието на Аззи. Като видя двамата щастливи млади хора заедно, множеството от ангели и демони се развълнува — не останаха непросълзени очи.
— Но аз не исках това! — проплака Аззи. — Изобщо не исках това!
Само че точно това беше постигнал — една малка весела приказка за любовта и спасението, която завладя въображението на всички и гарантира, че през следващите хиляда години човешките съдби ще управлява Доброто, а не Злото.
ЧАСТ СЕДМА
Бухалът на Хермес
Глава 1
Тънките пръсти на Илит почукаха по вратата на алхимичната лаборатория на Аззи.
— Аззи! Знам, че си тук!
Никакъв отговор. Бабриел, застанал до нея, каза:
— Нека да опитаме пак. Илит почука отново.
— Аззи! Хайде, отвори! Аз и Бабриел сме. Знаем колко си разочарован. Ние сме ти приятели и искаме да сме до теб!
Чу се скърцане на метал и лостът, служещ за резе, се измъкна. Тежката дървена врата на лабораторията се открехна с няколко сантиметра. Показа се дългият нос на Фрике.
— Тук ли е господарят ти, Фрике? — попита Илит.
— Да, госпожице. Вътре е, но точно сега не бих се приближил до него. В доста лошо настроение е. Не е изключено да направи нещо непредвидено.
— Глупости! — каза Бабриел. — Нека аз поговоря с него.
Той бутна вратата и влезе.
Аззи седеше на малкия трон, който беше поставил в единия ъгъл на лабораторията. Беше се загърнал с алената си мантия и на главата си беше сложил оранжева барета. Имаше адски вид. Очите му бяха кръвясали. Навсякъде по пода се търкаляха чаши и бутилки от божия кръв. По рафтовете имаше други пълни бутилки.
— Хайде стига, Аззи — започна Бабриел. — Ти направи нещо чудесно. Не е важно дали печелиш или губиш, важно е как играеш играта.
— Тук напълно грешиш — отговори Аззи. — Важното е да спечелиш. Как играеш няма никакво значение.
Бабриел сви рамене.
— Е, различни правила, различни върховни изисквания… предполагам. Но наистина трябва да престанеш да пиеш, старче. Хайде, ще ти помогна да се изправиш.
Той протегна ръка, а Аззи я хвана и се опита да забие ноктите си в нея. Бабриел ловко се измъкна и го изправи на крака.
— В края на краищата, старче, какво значение има кой печели и кой губи?
Аззи се втренчи в него:
— Правилно ли чувам?
— Да, разбира се. Искам да кажа, че като създания на Светлината и Мрака, трябва да гледаме нещата в перспектива. Всички служим на живота и смъртта, на интелигентността и на всички останали върховни сили.
— Не трябваше да загубя — каза Аззи. — Така стана, защото Силите на Мрака изобщо не ми помагаха. Дори Бабриел, моят противник, ми помогна повече от тях. Ето това му е лошото на Злото — не обича да помага, дори на самото себе си.
— Не го приемай толкова навътре — каза Бабриел. — Ела с нас, Аззи. Ще отидем на приема за връчването на наградите и ще се посмеем.
— А, да, разбира се. Проклетият прием за връчване на наградите. Ще дойда след малко. Вие тръгвайте, аз имам да свърша някои неща. Как върви готическата… как се казваше?
— Завършват камбанарията — отвърна Бабриел.
Когато излизаха, Бабриел каза на Илит:
— Знаеш ли, наистина трябва да направим нещо за Принца. Толкова добре изигра ролята си!
— Чудесна идея — отвърна тя. Аззи изскърца със зъби.
Когато си отидоха, той повика Фрике.
— Чувал ли си някога такова безобразие?
— Какво, господарю?
— Като това, което смятат да свършат тези двама така наречени мои приятели с цъфнали от щастие лица. Чу ли ги какво си говореха на тръгване? Каква глупост! Искат да наградят Принца, за добре свършена работа!
— Да господарю, много смешно. Ха, ха.
— И аз си помислих това, Фрике. Както и да е, смятам, че трябва да му дадем заслуженото за това, че провали драмата ми. Ще отнемем живота, който му е дар. Но не мога да го убия сам. Не мога лично. Има си правила. Глупави правила, но все пак ги има. Да забраниш на демон да убие човек без никаква причина! Помисли си само!