— Колкото до това — отговори Фрике, — изпраща ме Аззи.
— Надявам се, че е добре.
— Добре е. Изпрати ме, за да му донеса нещо, което ще сложа ето тук.
Фрике отвори голямата чанта висяща на рамото му. От нея се разнесе остра\миризма.
— Оцет! — възкликна Принцът.
— Право казваш.
— И защо носиш чанта с оцет в този омагьосан замък?
— Оцетът е, за да се запази това, което трябва да взема със себе си.
Принцът не харесваше особено този разговор, но попита:
— И — какво смяташ да занесеш, потопено в оцет, Фрике?
— А, момчето ми, за главата ти съм дошъл.
— Главата ми? — извика Принцът. — Но защо чичо Аззи ще иска това от мен?
— Ядосан ти е, млади момко, защото Принцесата не те уби, когато трябваше, и той загуби състезанието между Доброто и Злото, което се провежда в навечерието на всяко ново хилядолетие. Реши, че ти си коварен и че на теб не може да се разчита. Затова иска главата ти.
— Но не аз бях виновен, Фрике! А и да бях, защо Аззи ще ми се сърди само заради желанието да запазя живота си?
— Логично е, съгласен съм — каза Фрике, — но какво можеш да направиш? Той е демон и е лош, много лош. Иска главата ти и аз съм дошъл, за да я взема. Не ми е приятно да ти го кажа, защото днес е годежът ти, но не аз определям кога да стане. Сбогувай се с Принцесата. Надявам се, че си се насладил на прелестите й досега, защото няма да има време след това, когато взема главата ти.
— Значи наистина говориш сериозно? — каза Принцът.
— Повярвай, ми, момче. Съжалявам, но в света на приказките нещата стоят така. Готов ли си?
— Чакай!
— Не, не чакам нищо.
— Но аз нямам меч?
— Нямаш меч? — каза Фрике и свали своя. — Но ти трябва да имаш меч! Къде ти е?
— Ще отида да си го взема.
— Но ти трябва да имаш меч по всяко време!
— Оставете ме малко намира! Днес е годежът ми!
— Добре, иди да си вземеш меча, но не се бави!
— Фрике, ти ми беше като баща! Как можеш да правиш това?
— Е, ролята ми е съвсем традиционна — отговори Фрике. — Сакатият слуга, който изпитва леко съчувствие, но все пак притежава силна склонност към злото. Не е на персонална основа. Трябва да решим въпроса с мечове.
— Добре, дявол да го вземе! Чакай тук. Ще се върна с меча си.
— Ще чакам — каза Фрике и отиде да дегустира лакомствата на бюфета.
След като Принцът не се появи някъде към половин час, Принцесата тръгна да го търси. Откри го в това, което беше останало от конюшните. Тъкмо беше оседлал най-бързата коза.
— Какво смяташ, че правиш? — попита го тя.
— Не знам как да ти го кажа… но смятам, че трябва да се махна оттук.
— Страхливец! — каза Принцесата.
— Кучка! — отвърна Принцът.
— Новият ни живот заедно едва е започнал!
— Какво значение има един нов живот, ако съм умрял и не мога да му се насладя?
— Би могъл да го победиш!
— Не мисля така. Но честна дума, никак не ми е приятно да си тръгвам по този начин. Трябва ми съвета на някой мъдър дух.
Изведнъж избухна ярка светлина.
— Мислех си, че никога няма да се сетиш. Беше Хермес Тризмегистус.
Глава 3
Никога полубогът не беше изглеждал по-добре. Тъмната му тога, елегантно надиплена около мраморнобялото му тяло изглеждаше невероятно красива. Всеки кичур от косата му си беше на мястото. Ориенталски наклонените му очи му придаваха неописуемо мъдър и благороден вид. Празнотата в очите му, които според класическата скулптурна традиция, бяха без зеници, го правеше да изглежда свръхестествено мъдър. Дори и сандалите му спомагаха за това впечатление.
— О, Хермес! — каза Принцът. — Това, което иска да направи Аззи не е честно. Не може да изпраща Фрике да вземе главата ми, само защото не съм изпълнил плана му, според който трябваше да умра от ръката на Принцесата!
— Наистина е нечестно — отговори Хермес, — но кой казва, че демоните някога са били други?
— Нима Божественият закон му дава право да изпрати Фрике за главата ми?
— Чакай да помисля — каза Хермес. Той извади от една дипла на дрехата си дебел свитък, после го хвърли нагоре и той започна да се развива. След това щракна с пръсти и се появи малък петнист бухал.
— Асистент, намери ми нужния пасаж, касаещ Закона за действие на демоните.
— Готово! — каза бухалът и литна нагоре недалеч от ръкописа. Най-накрая той се спусна към една секция, улови пергамента в човката си и отново се спусна към Хермес.
Хермес прочете пасажа и поклати тъжно глава.
— Точно както се опасявах. Той може да направи с теб всичко, ако използва слуга, тъй като те е създал. По-скоро сглобил, но това е едно и също.
— Но откъде-накъде това ще му дава права над живота ми?