— Такава е играта на създаването. Но все пак имаш изход.
— Какво мога да направя?
— Убий Фрике.
— Мислиш, че ще мога? Изглежда ми ужасно силен!
— Да, но ти си герой. Може би, ако имаш добър меч…
— Имах Екскалибур, но пътищата ни се разделиха.
— Трябва да го намериш. За да убиеш свръхестествено надарен помощник на демон, ще ти трябва омагьосан меч.
— Струва ми се, длъжен съм да спомена, че много ме е страх.
— Това е, защото ти е дадено сърце на страхливец. Но не се притеснявай. Всеки го е страх.
— Всеки?
— Прекалено смелите умират твърде бързо, за да се знае нещо за тях. Страхът не е нещо, от което да се срамуваш, Принце. То е като хемороидите — повечето хора ги получават поне веднъж през живота си. Просто не му обръщай внимание и той ще си отиде. Да вървим да намерим меча, Принце. Кажи на страхливото си сърце да спре да трепери и унищожи този мошеник Фрике. После вземи своята Принцеса завинаги. Тя е много хубава, между другото.
— Да — каза Принцът, — наистина е така. Но ми се струва, че обича да се цупи.
— Добрите жени винаги се цупят — каза Хермес. — Хайде. Да отидем да намерим меча.
Глава 4
Принцът и Хермес нямаха много време да търсят Екскалибур. Най-напред отидоха в Бюрото за загубени мечове. Там в централния регистър на планетата Оаксис IV се съхраняваха записи на доброжелателните излъчвания на всички мечове, изковани някога под слънцето. Хермес откри знак от Екскалибур и го проследи до Земята, като носеше Принца на ръце.
Когато пристигнаха, Принцът се намери в една кръчма. Насочван от Хермес, той влезе в кухнята. Там видя меча — наистина назъбен и очукан, но без съмнение в добро настроение — в ръцете на един чирак, който с него обезглавяваше репички и цвекло, кормеше риби, дереше краставици, разсичаше моркови и вършеше всички останали неща от живота на кухненския нож. Въпреки това Екскалибур позна Принца още с влизането му.
— Господарю, ето ме — каза той с разтреперан глас. — Твоят собствен изоставен меч!
— Какво се е случило с теб? — попита Принцът. — Наистина ли се налагаше да режеш зеленчуци?
— Не съм виновен аз — отговори Екскалибур. — Как можех да се боря срещу долните цели, за които хората ме използват? Вземи ме обратно на служба при себе си, господарю, и аз ще ти се отплатя!
— Идвай тогава — каза Принцът.
Мечът скочи в ръката му. Един от градските пияни-ци изглеждаше готов да започне скандал, но само един поглед, не, погледче, към еднометровата стомана беше достатъчен, за да сложи край на всичко. И така, Принцът се завъртя на пета с меч в ръката и с вълшебната помощ на Хермес се завърна в омагьосания замък.
Когато го видя, Фрике остави филията намазана с пастет от птичи дроб, която ядеше, избърса устата си с ръкав и каза:
— Готов ли си?
— Да, готов съм.
— Тогава да започваме.
Мечовете звъннаха и битката започна.
Глава 5
Мечът на Принца, Екскалибур, изсумтя от силата на удара на Фрике, огъна се като върбова клонка и изсвистя обратно. Удари го толкова силно по шлема, че го принуди да отстъпи. Фрике направи две крачки назад, за да възстанови равновесието си и отново нападна размахал меча си в заслепяваща атака. Екскалибур я посрещна с не по-малко стръв и ненадмината ловкост. Гостите, които се бяха събрали на стълбата и на малкото балконче отгоре, за да гледат, затаиха дъх.
Тогава Фрике се усмихна, защото знаеше фаталния недостатък на Екскалибур. Това беше един склерозирал демонски меч и реагираше на повикванията на създанията на Ада. Фрике напълно отговаряше, на това описание и изчака мечовете им да се кръстосат още веднъж. Тогава извика:
— Ела при своя господар! О, могъщи Екскалибур! Ела при мен!
— Няма да стане — извика Екскалибур в отговор и отряза лявата ръка на Фрике.
— Заповядвам ти! — изкрещя Фрике, без да усеща болка в яда си и без да спира да върти меча над главата си със здравата си, или по-скоро с останалата си ръка. Беше лявата, зловещата.
— Не го каза с руни — обясни Екскалибур и в отговор на мъжественото замахване на Принца отряза и другата ръка на Фрике.
— Спести ми тези увъртания! — извика Фрике, който сега нападна с двата си крака, снабдени с две закалени коси. — В името на древните пороци, казвам ти, ела веднага при мен без повече увъртания!
— Добре — каза Екскалибур, — щом искаш, така да бъде.
И великият блестящ меч изскочи от ръката на Принца. Описа изящна дъга във въздуха, дойде до Фрике напред с върха и не спря, докато не прониза ризницата му и не се показа от другата му страна.
— Уви! Свършено е с мен — каза Фрике. Принцът се обърна към Принцесата. Очите му горяха. Беше решил още сега да сложи край на всякакви неясноти.