— Ти плати на слугинята ми — забеляза Хермес.
— Това беше самодивско злато. Ще изчезне след ден-два. А ако искам да участвам в състезанието, ще ми трябват истински пари.
— Знам къде можеш да намериш — увери го Хермес.
— Къде? Колко дракона ще трябва да убия, за да ги взема?
— Никакви дракони. Просто трябва да спечелиш Играта на покер в чест на Създателя.
— Покер! — възкликна Аззи. — Моята страст! Къде ще се играе?
— След три дни в едно гробище в Рим. Но този път трябва да играеш по-добре от миналия, защото ще те хвърлят в Дупката за още няколкостотин години. Всъщност — продължи Хермес, — ще ти трябва някакво преимущество пред другите.
— Преимущество? Какво може да е то?
— Всяко нещо, което ще ти помогне да спечелиш.
— Но там ще има специални наблюдатели, за да предотвратят измамите.
— Точно така. Само че няма закон, небесен или земен, който да забранява да се използват талисмани за късмет.
— Но те са толкова редки! Ако имах такъв…
— Мога да ти кажа къде да намериш, но ще ти струва известно усилие.
— Кажи ми къде, Хермес.
— При нощните си скитания в западните околности на град Троа, попаднах на едно място край гората, където расте малко оранжево цвете. Тукашните хора не го познават, но това е Спекулум, който вирее само там, където има феликсит.
— Тук наблизо има феликсит!? — силно се изненада. Аззи.
— Трябва сам да разбереш дали наистина има — отговори Хермес. — Но признаците са налице.
Глава 5
Аззи благодари на Хермес и се сбогува. Той се отправи през полето към гората, край града. Намери рядкото цветенце, което беше малко и не биеше на очи. Аззи го помириса (ароматът на Спекулума е великолепен) и опря ухо до земята. Неговият свръхестествено остър слух долови присъствието на нещо под повърхността — нещо, което се движеше и тупкаше, движеше и тупкаше. Естествено, това беше характерният звук, който издават джуджетата, когато прекопават тунел с кирките и лопатите си. Те знаеха, че шумът, който вдигат, ги издава, но какво можеха да направят? Джуджетата трябва да копаят, за да чувстват че живеят.
Аззи тропна с крак и потъна в земята. Тази дарба притежават повечето европейски и арабски демони. За тях да живеят под земята е също толкова естествено, колкото е естествено за хората да живеят на нея. За демоните земята до голяма степен напомня водата, в която могат да плуват, само че те предпочитат да ходят в тунели.
Долу беше хладно. Липсата не осветление ни най-малко не пречеше на Аззи да вижда около себе си с нещо като мъждукащо инфрачервено зрение. А под земята е много приятно. Близо до повърхността има къртици и полски мишки, а пък между земните пластове се плъзгат разни други създания.
Най-накрая Аззи се озова в голяма подземна кухина. Фосфоресциращи скали изпускаха слаба светлина и той видя в дъното едно самотно джудже от северноевропейската разновидност, облечено в добре направен от къртича кожа костюм в червено и зелено, с малки ботушки от гущерова кожа и малка шапчица от миша кожа на главата.
— Здрасти, джудже — каза Аззи, като се проточи нагоре доколкото позволяваше скалистият таван, за да се надвеси колкото се може по-внушително над джуджето.
— Поздрави, демон — отвърна джуджето, но явно срещата не му беше много приятна. — На разходка, а?
— Нещо такова — каза Аззи. — А ти?
— Само минавам. Тръгнал съм при моите хора в Антиб.
— Това вярно ли е?
— Да, вярно е.
— Тогава защо стоиш тук и копаеш?
— Аз? Да копая? Глупости!
— А какво правиш с този търнокоп в ръце? Джуджето погледна надолу и сякаш се изненада, че търнокопът е там.
— Само подравнявах.
То се опита да събере с търнокопа няколко камъка на куп, но, разбира се, търнокопът не е предназначен за това и не успя.
— Подравняваш земята? — каза Аззи. — За какво ме вземаш? За малоумен? И кой си ти в края на краищата?
— Аз съм Ронир, член на джуджерията Ролфинг от Упсала. Да се подравнява земята може да ти се вижда абсурдно, но за джуджетата това е напълно естествено, защото те искат всичко да бъде както трябва.
— Честно казано, приказките ти ми се струват безсмислени.
— Това е защото съм неспокоен. По принцип говоря доста разумно.
— Тогава направи го и сега. Успокой се, няма да ти направя нищо лошо.
Джуджето кимна, но нямаше вид на много убедено. Не се доверяваше на демони и не бихме могли да го упрекнем за това. В царството на духовете има много неизвестни за човека междуособици, защото никога при подобни събития не е присъствал някой Омир или Вергилий. Поради териториални спорове отношенията между джуджетата и демоните напоследък бяха доста обтегнати. Демоните винаги са имали претенции към подземния свят, въпреки че по произход са паднали творения на Светлината. Те обичат подземните пътища на Планетата с дълбоките й пещери, блата, дупки, кухини и проходи, които за техните поетични, макар и мрачни въображения, представляват красиви и непознати простори. Джуджетата също имат претенции към земните недра — считат се техни деца, родени спонтанно от хаотичните огнени гърчове в сърцето на първичния пламък. Разбира се; това си е чиста романтика — истинският произход на джуджетата е интересен, но сега нямаме време да се спираме на него. Тук е важна силата на въображението им — да се хванат за някаква идея и упорито да не я изоставят. Ето затова настояват да се скитат из подземните пътища както им харесва, без никакви ограничения. Само че това никак не допада на демоните. Те предпочитат целите територии. Обичат да се разхождат сами и другите създания общо взето ги отбягват. Не и джуджетата, които маршируват на цели банди с развени бели бради, с винаги готови търнокопи и лопати, маршируват и пеят (те са големи певци), като често минават направо през някое демонско сборище — защото демоните винаги се събират, за да обсъждат важните проблеми на доктрината, въпреки че тези, в чиито ръце всъщност е властта, рядко обръщат внимание на дискусиите им. Но и така да е, те никак не обичат да ги безпокоят, а пък джуджетата имат невероятната способност да избират най-неподходящото за копаене място и да безпокоят демоните, седнали на някоя базалтова плоча и потънали в мисли с ръце на ушите, като тези изображения на членове от тяхното семейство, които сега могат да се видят на кулите на Нотр Дам в Париж. Демоните чувстват, че джуджетата ги притесняват. И за по-дребни неща са започвали войни.