— Дай ми една последна целувка — каза той — и после ме; наръгай с меча. Нека да умра, ако още това желаеш, защото никоя смърт не е така скъпа, както тази, причинена от любимата в момента, който би трябвало, ако нещата се бяха развили по друг начин, да бъде момент на върховно блаженство!
— Ще ти дам целувка, и срещу нея искам целувка и ще ти дам още една, за да ти се отплатя навреме! — отговори Принцесата. — За смърт не говори. Това беше преди. А сега завинаги ще се отдадем на удоволствията си!
Така и стана.
Глава 6
Мундренч беше млад дух, който все още не беше преживял сексуалното си пробуждане. Макар че го наричаха „той“, всъщност беше неутрален по въпросите на сексуалността. Агрипа беше стар дух, съществуваше от много време и беше немалко порочен. Харесваха му свежите млади духове и когато покани Мундренч, може би имаше на ум нещо спортно по характер. Обичаше наивните им отговори и възгледи. Те бяха нещо, над което можеше да чувства превъзходството си.
Те пристигнаха в северния край на Чистилището точно навреме за Приема за връчване на наградите на хилядолетието. Изкачиха се по стълбите от облаци, които водеха към сградата, в която щеше да се състои банкетът. Не е лесно да се ходи по облаци, дори и за демон. Мундренч започна да се оплаква без време.
— Писна ми да ходя! — каза той. — Хайде да летим!
— Не е позволено — отвърна Агрипа.
— Но ние винаги летим! Спомни си каква летяща игра ме научи!
— Моля те, да не говорим за това тук. Казано е, че днес ходим в чест на праотеца на нашата жертва, Адам.
— Адам, мадам — каза Мундренч. — Просто не искам да се изпотя в новите си дрехи!
— Престани да се оплакваш — каза Агрипа.
Пред тях се беше ширнало пасище от облаци. Сякаш се простираше като неограничена метафора. Колоните в коринтски стил допринасяха за класическия му вид.
Те се приближиха до входа. Един демон с напудрена перука и бежови копринени чорапи провери поканата на Агрипа, като я вдигна срещу светлината, за да види дали има воден знак. Банкетът за връчване на наградите е толкова голямо събитие, че много духовни същества се мъчат да се доберат до него с измама или с фалшиви документи. За щастие на Агрипа, отличните му връзки с Висшия съвет на Демоните, на чиито членове той устройваше празненства и литературни вечеринки, бяха осигурили за него и приятеля му места на приема.
Агрипа беше на много векове и кожата му беше станала сбръчкана като на булдог.
В залата те застанаха до масата, която беше толкова дълга, че се губеше от погледа и в двата си края. За щастие, техните места бяха някъде към средата. Табелките с имената им бяха с формата на знаменца и бяха забучени в грейпфрути.
Седнаха и кимнаха на съседите си. Речите от масата с официалните лица вече бяха започнали. Агрипа седеше до един ангел нубиец с абаносов ореол. Мундренч се огледа и видя, че разнасят храна.
— Мога ли да ям сега? — попита той Агрипа със силен шепот.
— Да, но не като прасе.
Мундренч му се озъби и грабна една пуешка кълка от подноса, който мина край него. След това грабна и чаша кактусова божа кръв. На дъното й имаше ембрион от дракон, който показваше, че питието е истинско. Започна да дъвче и да се оглежда. Забеляза високото русо същество с големи сини очи, което седеше срещу него.
— Ето на това казвам аз секси! — отбеляза той.
— Забрави го — отвърна Агрипа. — Това е ангел и не е за такива като теб.
Всъщност фактът е, че демоните винаги са се заглеждали по ангелите, които от своя страна се чувстват поласкани от вниманието. Сегашното събитие, Приемът за връчване на наградите, беше един от редките случаи, в които им се позволяваше свободно да контактуват едни с други.
Келнерите тичаха напред-назад с препълнени подноси. Повечето от тях носеха етническите си маски, които бяха толкова популярни в небесните кръгове. Тези маски съответстваха на храната, която сервираха. Италианските ангели сервираха малки пици, виетнамските сервираха супа Фо, а арабските носеха подноси с големи купчини кебапчета.
Храната, разбира се, не беше лоша, но Мундренч се интересуваше повече от силните питиета.
— Подай пиенето! — каза той на високия слаб дух, седнал диагонално срещу него. Агрипа също беше дал добър старт. Мундренч си помисли да отиде при една група дяволи, седнали отделно в ъгъла, които се кикотеха невъздържано и пиеха от обувките си. Малко по-далеч на масата един демон с облекло на клоун разряза една торта и от нея излетяха двадесет и четири коса, които запърхаха около главите на гостите.