— Няма да е интересно, ако не мога да отрежа главата на някого — каза Бригите.
Сега за сега, планът му, който беше от раздела на Злото наречен „Зловещо“, вървеше чудесно.
— Престани да подсмърчаш — каза Аззи. — Ще ти донеса нещо специално.
— Какво е то?
— Нещо, чиято глава може да се реже.
— О, чичо Аззи! — тя изтича при него и го прегърна. — Кога ще ми донесеш това нещо?
— Скоро, мила моя, много скоро. А сега бъди добро момиченце и си играй. Чичо Аззи скоро ще се върне с подаръка ти.
ЧАСТ ОСМА
Безименен ужас
Глава 1
Принцът и Принцесата се установиха да домакинстват в един скромен замък, препоръчан им от Пепеляшка, който се намираше на брега на Рейн, в район с голяма природна красота. Навсякъде около него имаше рози. Принцът превърна щита си в саксия за разсаждане на сладки билки. Около огнището им танцуваха добри духове. В спалнята им танцуваха секси духове.
— Принце! Би ли дошъл за малко! — извика Принцесата.
Той вдигна глава от градината, в която работеше сред естествено поникнали органични зеленчуци.
— Къде си, мила?
— В спалнята.
— Идвам!
Докато я целуваше, прегръщаше и галеше, високо в северозападния ъгъл на стаята се отвори едно око и ги погледна. Когато паднаха върху пухеното легло в компанията на добронамерени духове, които празнуваха участието си в славното хилядолетие, окото продължи да ги гледа. Когато той развърза блузата й и я вдигна над главата й, окото премигна и изчезна.
Глава 2
В имението си в Аугсбург, Аззи изключи всевиждащото си око — едно от последните неща, които беше получил от „Снабдяване“.
Изведнъж навън се чу шум. Той погледна през прозореца и видя как Безименен Ужас ходи по пътеката. Той имаше форма, която бегло наподобяваше човешката, една лапа с птичи нокти, увиснала на врата му, и превръзка на едното око.
— Здравей, Аззи — каза Безименен Ужас.
— Здравей и ти, Безименен Ужас — отвърна Аззи. — Имаш около пет секунди, за да ми кажеш защо наруши страховитата ми самота, преди да изритам Безформения ти Задник навън.
Очните ябълки на привидението започнаха да светят. Устата му се изкриви в нещо подобно на усмивка.
— Ах, господарю Аззи, говориш точно както предполагах! Толкова много исках да се срещнем!
— За какво, по дяволите, става дума?
— Аз съм най-големият ти почитател — каза Ужас. — Надявам се да постигна велики неща на този свят. В момента съм само стажант демон и служа, като върша работа на Безименен Ужас, но зная, че това скоро ще свърши и ще получа статус на пълноправен демон. Толкова искам да съм като теб!
— Това е смешно — каза Аззи и се засмя сардонично. — Аз, неудачникът, проваленият демон.
— Не си научил последните събития — каза Ужас, като леко се втвърди, за да подобри произношението си. — Силите на Злото решиха да ти присъдят награда по изключение.
Ужас подаде на Аззи една кутийка. Той я отвори и видя малка статуетка на стилизиран демон, цялата противно оранжева, освен очите, които бяха зелени.
— Какъв е този боклук? — попита Аззи.
— Това е специалната награда за най-добра злина на хилядолетието.
— Но за какво ми я дават?
Безименен Ужас извади един свитък някъде от безформените си дрехи. Там пишеше:
„Това е свидетелство за майсторското изпълнение, което осъществи удостоеният Аззи Елвул по време на Приема за връчване на наградите на хилядолетието, като прекъсна и обърка нормалния ход на нещата чрез Омразни Явления, доказвайки по този начин, че дори и загубил главната награда, а именно управлението на човешките съдби за следващите хиляда години, е показал упоритост и хладнокръвие, каквито отличават само истинския работник в нивата на Злото.“
Аззи взе наградата и започна да я обръща насам-натам. Наистина беше много хубава. Не беше истинската награда, която Силите на Доброто спечелиха служебно въпреки фиаското с катедралата по силата на предишни техни победи, но все пак щеше да стои добре на рафта над камината му.
— Е, благодаря ти, млади демоне — каза Аззи. — Това е нещо като утешителна награда, но все пак е добре дошла. Казваш, че ми се възхищаваш, а?
— Точно така — отговори Безименен Ужас и издекламира няколко хвалебствени стиха, толкова ласкателни, че всяко друго същество би се смутило. Но Аззи, който не се притесняваше особено от съмнения в себе си, а само от недостойнствата на другите, остана доволен.