— Драги мой, не знам как да ти го кажа…
— Ами тогава недей. Когато някой започва така, това означава лоши новини. Досегашните лоши новини са ми достатъчни.
— Какви са тези неща в ръцете ти? — попита Илит.
— А, някакви награди. Едната е от Силите на Мрака, а другата — от Силите на Светлината. И двата лагера са решили, че трябва да ме възнаградят.
— Аззи! Но това е чудесно!
— Да, хубаво е. Само че, слушай, Илит, аз размислих. Не се отнасях с теб много добре, но ти знаеш как е, когато се заемеш сериозно да служиш на Злото. Винаги имаш нещо да правиш. Наистина не ти обръщах внимание прекалено дълго. Искам да дойдеш с мен в един много хубав малък хотел в Индия. Там е чудесно по това време на годината. Ще спортуваме, ще се забавляваме, ще си прекараме чудесно. Какво ще кажеш?
— Ох, Аззи — отвърна тя, — само ако знаеше от колко време копнях да чуя тези думи!
— Е, сега ги чу. Тъкмо събираш и багажа си. Можем да тръгнем веднага.
— Скъпи, ужасно е, да ти го кажа, но обичам друг.
— Ох! — каза Аззи, седна и после отново стана. — Е, предполагам, че който и да е той, ще може да дойде с нас. Да делиш любимия си, когато не искаш, е в природата на Злото, нали?
— Боя се, че не може да стане, Аззи. Бабриел никога не би търпял нещо такова.
— Бабриел!
— Да, той е моят любим. Той ме покани в една красива малка къщичка, където има зелени пасбища, подскачащи агънца и навсякъде през пролетта има цветя.
— Да ти се доповръща! — каза Аззи. — Какво говориш, Илит? Не е в природата на Злото да ти харесват агънца, освен нарязани и сготвени с розмарин и ментово желе.
— Същият стар Аззи — каза тя и се усмихна. — Ти нищо не разбираш. Аз се промених. Реших да бъда добра.
— Не! Всеки друг, но не ти, Илит! Трябва веднага да се пречистиш!
— Не, нещата не стоят така — отговори тя. — Аз обичам Бабриел и ще отида с него. Ще бъда достойна за неговата обич и уважение.
Аззи събра сили, за да се овладее.
— Сигурна ли си, че искаш това? — попита той.
— Напълно. Гледай!
Тя се обърна. Аззи видя зачатъците на крила, по-никнали на гърба й. Бяха по-бели от гълъби, по-бели от пяната на безбрежните морета. Бяха още малки, но щяха да пораснат. Тя беше станала същество на Светлината.
— Това е отвратително — каза Аззи. — Ще съжаляваш, казвам ти.
Той излезе и остави вратата отворена.
Глава 5
Принцът и Принцесата! И тяхното щастие! Въпреки нежеланието си, Аззи беше очарован. Той се върна до вълшебното огледало в работния си кабинет. То беше голямо и леко синкаво на цвят. Олюля се пред него, стиснал бутилка в ръка. Втренчи се и каза:
— Покажи ми ги!
— Кои? — попита огледалото.
— Много добре знаеш кои!
— Момент да осъществя връзката — каза огледалото.
Аззи чакаше побеснял. В чувала до него се гърчеха частите на Фрике. Аззи не им обърна внимание. Обзет от демонични чувства, пропит от нечестива енергия, той видя как огледалото помътнява и след това бавно се избистря.
Появиха се образите на Принца и Принцесата. Колко хубави бяха! С копринените си дрехи, те сякаш бяха символ на всичко добро в света.
Аззи чуваше меките им, мелодични гласове.
— Обичаш ли ме, мили? — попита Принцесата.
— Твой съм вечно — отвърна Принцът. — Знам, че е прието да не се гледа развръзката на тези неща. Знам, че в по-късни времена ще се говори, че съм те тормозел, а ти си ми натяквала. Но какво ни интересуват тези цинични слова? Ние сме млади, обичаме се и сме красиви. Напук на очакванията на всички, ще бъдем щастливи дълго време и ще се обичаме всеотдайно.
— Колко хубаво го каза — Принцесата се отпусна в ръцете му.
— Щастливи, а? — изръмжа Аззи. — Ще видим тази работа. Сигурно има нещо, което мога да направя.
— Господарю! Има! — чу се от кожената торба.
— Какво е то?
— Ах, господарю, отдели един миг, за да ме възстановиш и ще ти кажа с удоволствие.
— И гледай да е добро. По-добро, от бързината на падаща стомана!
Той отвори торбата и извади частите на Фрике. Съедини ги бързо, и въпреки че в пиянското си бързане сложи ръцете малко накриво, общо взето се справи приемливо.
— Благодаря, господарю! — каза Фрике.
— Говори!
— О, господарю! Все още можете да отмъстите на тези отвратително хубави и щастливи млади хора! Кредитната карта, господарю! Тя още е у вас.
— Добра идея, Фрике! Ей сега ще им платя за веселието!
Аззи извади картата от джоба си и я постави на отвратителна повърхност. След миг се появи чиновникът от „Снабдяване“.
— Да, кажи какво искаш?
— Имам специално желание — каза Аззи. Той се усмихна злорадо — тази физиономия той беше репетирал дълго, но не беше използвал никога, защото я пазеше за миг като този.