— Какво да бъде?
— Най-напред искам една хубава катастрофа. Искам замъкът на Принца и жена му Принцесата да се срути докато са в него. След това искам да избера специална Дупка, в която да ги сложа за няколко хиляди години, за да им докажа, че не си струва да размахват щастието си пред носа на един демон!
— Каква да бъде катастрофата? — попита чиновникът и се приготви да попълни заявката.
— Да кажем земетресение.
— Едно земетресение. Носи се — каза чиновникът. — След това ще ви покажа нашия набор специални места в Ада.
Той отвори една голяма папка, но изведнъж погледна нагоре. Започна да бие камбана. Аззи също я чуваше. Всъщност, камбаните в Аугсбург също започнаха да бият.
— Какво е това? — попита той. — Не е неделя, нали? Фрике изтича до прозореца.
— Не, господарю! Започват празненствата за хилядолетието! Хората танцуват по улиците! О, господарю! Каква гледка на неуместна радост се разкрива пред очите ми!
— По дяволите това! — каза Аззи и се обърна към чиновника:
— Какво чакаш? Искам земетресение!
Чиновникът се усмихна злорадо и затвори рязко папката си:
— Съжалявам, господине, но заявката ви е невалидна.
— Какви ги дрънкаш!? Ще си направя гердан от червата ти, ако не изпълниш, каквото ти казвам!
— Не, няма — отговори чиновникът от „Снабдяване“. — Удари дванадесетият час. Състезанието на хилядолетието приключи и Великите Сили на Мрака анулираха кредитната ви карта.
— Не! Не могат да направят това! Рано е още! Трябва да доведа нещата докрай!
Аззи размаха кредитната карта като обезумял. Чиновникът се усмихна с кисело задоволство и махна с ръка. Картата изчезна.
Аззи нададе вик на изумен гняв и неясна лудост. Фрике побягна и се скри в един изящно изработен гардероб. Аззи тропна с крак. Подът под него се отвори. Той пропадна надолу, надолу, надолу, докато не стигна до един далечен, тъмен и хладен тунел, в който да събере отново силите си. Фрике хукна към дупката и погледна в нея. Видя как Аззи пропада, все още обзет от бяс. Навън, от село на село и от град на град, продължаваха да бият камбаните на хилядолетието.