Алис и Лидия поклатиха глави, но мравките, които продължаваха да отмъкват останките от пикника, изписаха с телата си: „Планината Меру“.
— Планината Меру — прочете Дръм. — Чудесно! Имате ли представа как да стигнем дотам?
Мравките се пръснаха и наново се подредиха: „Съжаляваме. Не знаем.“
— Съмнявам се, че ще открием това място в някой справочник — каза Дръм, — и като че ли нямам желание да разпитвам за него.
— Бихме могли да попитаме Сид или онзи негов колега от института „Донърджак“, Парацелз — предложи Лидия.
— Добра идея — отвърна Дръм, — но се колебая. Нали споменахте, че тези ииони почитали боговете на Меру — и че уважавали Амбри в ролята му на Гайдаря. Не съм убеден как ще реагират на това, че се ровим в тяхната теология.
— Мравките пак се подреждат — посочи Алис. — Този път са много повече.
„Свържете се с Вирджиния Талънт в сайта на Маркон — написа genius loci — НОВ.“
— Не разбирам — рече Лидия.
— НОВ е Научният отдел на Вирту — поясни Алис.
— Ако щете вярвайте, но наистина съм чувал за нея — прибави Дръм. — Даймон ме накара да я проверя, когато започвахме да разследваме елшите. Известно време обмисляше дали да не опита да се свърже с Йерофанта. Талънт има репутацията на един от най-добрите инспектори в НОВ. Тя е от Верите, но прекарва почти цялото си време във Вирту.
— И знаем адреса й — каза Алис. — Чудя се какво има предвид дамата на Северния вятър, като ни насочва към нея.
Мравките отново се подредиха: „Маркон е в опасност от страна на Меру“.
— И Вирджиния Талънт ще се съгласи да ни помогне, така ли? — попита Алис.
„Талънт е приятелка на Маркон“ — отговориха мравките.
— Можеш ли да ни прехвърлиш там? — попита Дръм.
В отговор около Алис, а после и около детектива задуха силен вятър. Макар че стоеше близо до дъщеря си, въздухът около Лидия остана неподвижен.
— Предполагам, че това означава „да“ — каза Алис и бързо прегърна майка си.
— Късмет, Алис! Пази се. Нямам намерение да те разменям за Амбри.
— Ами Дръм? — изкиска се момичето.
Вятърът ги отнесе преди Лидия да успее да отговори, но когато погледна назад, Алис видя, че доктор Хазърд се усмихва.
Вятърът внимателно ги спусна по средата на малка горичка. За разлика от Земята зад Северния вятър, този сайт изглеждаше почти тропически. Това впечатление още повече се засили, когато изпод заслон от обсипани с червени цветя лиани се появи тъмнокожа жена, облечена в нещо като саронг. Дългата й кестенява коса свободно се спускаше върху раменете й и краката й бяха боси, но държеше в ръка ХФ-пистолет и заплашителността в светлите й очи ясно показваше, че не е безпомощна аборигенка.
— Вирджиния Талънт? — бързо попита Алис, като протегна ръце с дланите напред, за да увери жената, че не е въоръжена. — Дойдохме да ви помолим за помощ.
— Вие знаете коя съм — без да престава да се цели в тях, отвърна жената, — но аз не ви познавам.
— Аз съм Алис Хазърд, също известна като Линкълн Крейн. Това е партньорът ми Дезмънд Дръм.
— Линкълн Крейн… струва ми се, че съм срещала това име.
— Пиша статии във вестниците.
— В такъв случай името ви ми е известно оттам. Това е частен сайт. Откъде знаете, че може да ме откриете тук?
— Земята зад Северния вятър… прати ни нейната genius loci. Тя е приятелка на моя баща. Всичко е ужасно сложно, госпожо, и вашият пистолет много ме безпокои.
— Зад вас са застанали две страшнокотки, които може би още повече ще ви уплашат. — Вирджиния Талънт за пръв път се усмихна и пъхна ХФ-пистолета в колана си. — Значи търсите мен, не Маркон, така ли?
— Точно така. Може ли просто да ви разкажа историята си? Тя е съвсем невероятна.
Вирджиния Талънт погледна към горичката. В отсрещния й край имаше продълговата кутия, обгърната в мътнозелена светлина.
— Напоследък със самата мен се случиха някои невероятни неща, затова ще ви изслушам. Разказвай, Алис.
И така, от време на време с помощта на Дръм, Алис разказа на Вирджиния за отвличането на Улфър Мартин д’Амбри — Призрачния гайдар на Небебог. Не пропусна нищо — нито многобройните личности на Амбри, нито проявлението на Небебог, нито дори развитата от нея и детектива теория, че всичко това е свързано с предстоящия Празник на Църквата на Елиш.
Вирджиния Талънт имаше дарба да слуша, развита по време на работата й в НОВ и по-късно, когато genius loci й разказваше дългите си истории. Така че сега слушаше и случайното раздвижване на храста или клокоченето на потока й подсказваше (но не и на Алис или Дръм), че Маркон също внимателно следи разказа.