— По същия начин ли създаваш гарите, по който полагаш и релсите си? — попита Джей, докато влакът намаляваше скоростта.
— Не и тази. Тя е от вашингтонския сайт, превъплъщение от деветнайсети век. Изглежда гот, нали?
— Естествено. Но къде са нашите пътници?
— Щом са открили начин да пратят сигнал по моята линия, ще ни намерят. Отпусни се и се помъчи да измислиш какво да им кажеш.
— Не мога — отвърна Джей, облегна се назад и опъна крака върху контролното табло. В Пиринчения павиан имаше нещо, което караше човек да се държи арогантно. — Не зная кои са.
Дуби внимателно разглеждаше навалицата.
— Струва ми се, че повечето от тези хора не ни виждат.
— Скенерите ми показват, че това са обикновени проги — отвърна Пиринчения павиан. — Нещо като подвижен тапет. Реагират само ако се появи посетител или по-сложен прог. Странно… Не виждам туристи.
— И аз… не… надушвам — прибави Мизар.
— Може би този сайт просто не е популярен в момента — предположи Джей, като свали крака и се огледа наоколо.
— Възможно е.
В този момент от една от арките се появиха три фигури. Едната, по-слаба и гъвкава, с тъмна коса, очевидно принадлежеше на жена, въпреки архаичната й и груба тъмнозелена униформа. Втората бе на едър мъж. Третата можеше да е или на крехък младеж, или на доста мъжествена млада жена. И тримата не бяха облечени в тон с декора.
— Това трябва да са нашите хора — отбеляза Дуби.
— Да — съгласи се Джей. — Двамата ми се струват познати… Чакайте тук!
Той скочи и бързо се спусна по стълбата на перона.
— Дезмънд Дръм и Линк Крейн! — каза Джей. — Какво, по дя… Какво правите тук?
Дръм леко го дръпна за ухото.
— Чакаме влака. По-точно този влак. По дяволите, Вирджиния, ти каза, че влакът бил странен, но изобщо не очаквах такава ужасия. Страхотен е!
Вирджиния Талънт внимателно наблюдаваше Джей, доближила ръка до ХФ-пистолета си.
— Дръм, Алис, познавате ли този младеж?
— Нещо такова — отвърна Алис. — Когато го срещнахме, той се казваше Джейсън Макдугал. Според нас истинското му име е Джон д’Арси Донърджак Младши.
Джей я зяпна.
— Откъде…
— Опитах се да се свържа с теб и да ти благодаря за помощта по време на бунта. В Шотландия нямаше човек с това име и описание. Наех Дръм да открие кой си.
— Помощ по време на бунт ли? — попита Вирджиния.
— На празника в Сентръл Парк — поясни Алис. — Тогава Джей се прояви страхотно. Не очаквах да го открия в този влак, но в крайна сметка може би е логично. Според онова, което ни казаха майка ми и Маркон, баща му е бил Инженера.
Джей долови уважението в гласа й.
— И за това ли знаеш?
— Съвсем наскоро открих, че собственият ми баща е Гайдаря — и още цял куп неща — почти отбранително отвърна Алис.
— Гайдаря, Учителя, Онзи, който очаква — каза Джей, — и Уорън Банса, който е бил приятел и колега на баща ми. Започва да става странно.
Дуби подаде глава през прозореца на локомотива.
— За какво всъщност ви е влакът?
Вирджиния Талънт беше живяла прекалено дълго във Вирту, за да се изненада от говореща маймуна.
— За да отидем на планината Меру.
— Мисля, че е най-добре да се качвате — бавно каза Джей. — Не съм сигурен, че трябва да разговаряме за такива неща на открито. Павиане, ще заведа гостите ни във вагон-ресторанта. Повикай ме, ако ти трябвам за нещо.
— Ясно, Джей. — От комина се издигна пара, после се разнесе протяжен вой. — Всички да се качват!
Във вагон-ресторанта хапнаха обичайните сандвичи и разказаха за различните си задачи. Дръм и Алис изразиха известна почуда от Дуби и особено от Мизар, но във Вирту необикновеното е нещо нормално и скоро разговаряха така, сякаш цял живот са познавали кучето, направено от всевъзможни части, и маймуната, не успяла да се хване за поредния клон.
— Подозренията на Маркон определено изглеждат основателни — каза Вирджиния, след като свършиха с историите си. — Митовете и легендите започват да придобиват някаква нова форма. Може би настъпва краят на Вирту и нейните обитатели.
— Легендите разказват, че Онзи, който очаква ще участва в края или промяната на Вирту — напомни й Джей. — Мисля, че е по-голяма опасността за Верите. Поради някаква причина боговете на Меру са решили да се опитат да я присъединят. Това ще промени Вирту, но ще означава край за Верите — поне такава, каквато ни е позната.