— Искаш ли да останеш във влака? — попита Джей й коленичи до странната хрътка.
— Искам да ги изпохапя! — отвърна Мизар.
— Много решителна позиция — отбеляза Дръм и подаде на Джей малък пакет. — Тук има някои основни неща — нож, въже, бинокъл, аптечка. Само Вирджиния може да използва по-мощни оръжия. Запомнете, тези ХФ-пистолети не са като във виртприключенията. В един момент мунициите им свършват.
Джей кимна в знак на благодарност и се зае да подрежда снаряжението си. Забеляза, че Алис прави същото. Отново бе заприличала на момче. Вирджиния стискаше устни. Нищо чудно — любимият й умираше заради коварството на богинята и тя бе дошла на прага й. В много отношения младата жена — повече от всички тях — разбираше рисковете, които поемаха, защото се беше срещала и разговаряла с проявление на един от Върховните трима.
— На завоя ще намаля скоростта и ще блъвна дим и огън — съобщи Пиринчения павиан, — а после бързо ще се разкарам. Минавал съм оттук един-два пъти. Ако внимаваш и се криеш, никой не ти обръща внимание.
— Надявам се — измърмори Дуби.
— Намалявам скоростта… — каза Пиринчения павиан.
Пътниците се струпаха край вратите. Изригнаха фойерверки и димки. Очите на Джей се замъглиха, някой от другите се закашля.
— Намалявам скоростта…
Нямаше какво друго да правят, освен да чакат. Влакът сам щеше, да отвори вратите в най-подходящия момент. Последваха още фойерверки, този път от онези, които избухват във въздуха като пъстри цветя.
— Надявам се, че няма да привлече вниманието на всички от Меру — тихо каза Алис.
— Вече е прекалено късно — отвърна Дръм. — Приготви се за скок, хлапе.
— Намалявам скоростта… Ще отворя вратите на три. Едно, две, три!
Земята продължаваше да се движи, но вече не приличаше на еднообразен лилав килим. Вирджиния скочи, без да се колебае, падна и ловко се претърколи. Дръм бе почти също толкова бърз.
Алис погледна Джей. Лицето й беше бледо и момчето предположи, че неговото е същото. Пиринчения павиан бавно започна да набира скорост. Ако не скочеха незабавно, нямаше да могат да преминат през интерфейса… Двамата намериха смелост в страха на другия и едновременно се хвърлиха навън. Понесъл Дуби на гърба си, Мизар ги последва.
— За миг си помислих, че ще оставите нас с Вирджиния да се правим на герои — широко усмихнат каза Дръм. — Радвам се, че решихте да се присъедините към нас.
Все още задъхани, Алис и Джей едва успяха да се усмихнат, докато се изправяха.
— Сега накъде? — попита Дуби.
— На разузнаване — отвърна Вирджиния. — Ние с Мизар. Той ще тръгне на север, аз на юг. Вие чакайте тук и наблюдавайте склоновете на планината с бинокли. Скицирайте каквото можете.
— Ясно — съгласи се Джей, облекчен, че разполагат с ценния й опит. — Колко време ще се бавиш?
— Ще се опитам да се върна след половин час — каза Вирджиния. — Би трябвало да ми е достатъчно, за да покрия доста голям район. Същото се отнася за Мизар.
Хрътката кимна и премигна с червеното и зеленото си око.
— Ако… ме хванат… ще започна… да вия.
— Аз не мога да вия — рече Вирджиния, — но ако не се върна, ще трябва да приемете, че ми се е случило най-лошото. Твърди се, че противниците ни са всезнаещи. Не можем да сме сигурни дали е така.
— Късмет — извика им Алис.
Джей извади бинокъла и започна да наблюдава планината.
— Ако някой от вас има нещо за чертане, мога да нахвърлям доста точна карта.
Дръм му даде електронен бележник и писалка. Джей ги взе с любезно кимване. После се зае да гледа и да скицира онова, което, вижда.
— Не можеш да се появиш с това! — възрази Небебог. — Ще провалиш целия Празник!
И. И. Айлс подръпна топчестия си червен клоунски нос и се ухили на Великия бог.
— Нали каза, че ми трябва нещо по-различно от обичайните ми дрехи? Реших, че това ще е подходящо.
— Имах предвид жречески одежди, шумерска пола, дори официално кимоно или смокинг, но не и клоунски костюм.
Йерофантът на Църквата на Елиш (по последни преброявания вече една от четирите основни религиозни традиции във Верите — макар и само ако всички християнски секти се смятаха за едно) се възхищаваше на облеклото си в огромното огледало.
— Това е сатен, а мотивите са бродирани. Дантелата на шията е истинска (или поне ще е такава във Верите). А шапката е просто прелест.
— НЕ! — Думата бе придружена от тътен на гръмотевица.