Сайтът на Маркон засия в чисто бяло, докато Земея изтриваше безбройните програми и насочваше енергията им към фигурата, която се появяваше от ковчега. После настъпи мрак, абсолютната чернота, която не познава нито цвят, нито живот, нито потенциал. Маркон вече го нямаше.
Земея генерира зеленикаво сияние и разгледа скритото под качулка нещо, обвито в лъчиста мъглявина, което сега се издигаше над земята до нея.
— Навярно е малко преждевременно, но за тази работа е предостатъчно, струва ми се. Хайде, сине.
Нещото се понесе след нея. Земея отново надигна в песен сладкия си, прелестен глас:
Люли, люли, бебе. Събуди се, бебе. Вирджиния ще плаче!
12.
Мизар се върна. Опашките му потръпваха от вълнение и от тялото му се ръсеха нишки от дрипавия килим.
— Открих… го. Нещото… което проследих… след създаването си. Открих миризмата.
— Значи си успял да си спомниш, така ли? — попита Джей.
— Основния… прог. Стимулът… го активира. Убеден съм.
Алис приклекна до страшната хрътка и колебливо я почеса зад клепналото ухо. Опашките се завъртяха още по-енергично.
— По миризмата можеш ли да определиш какво е — така, както различаваш елен от кон?
— Добър въпрос, хлапе — измърмори Дръм.
— Не… мога — тъжно изхриптя Мизар. — Мога да кажа какво… не е… но… не и какво е.
— Не разбирам — призна Алис.
— Струва ми се, че аз разбирам — каза Джей. — Мизар знае какво не е — а той познава миризмите на много неща, и активни, и пасивни проги, — но никога не е срещал точно тази миризма, затова не може да каже от какво е.
Мизар дрезгаво излая в знак на съгласие, очевидно доволен, че не се налага да търси думи, за да обяснява.
— Виждам Вирджиния да се връща — съобщи Дуби. — Хич не изглежда добре.
Инспекторката от НОВ наистина беше бледа. Джей побърза да й помогне. Жената не възрази, опря се на ръката му и го остави почти да я отнесе при другите.
— Нападнаха ли те? — като се оглеждаше нервно, попита Дуби.
— Не — промълви тя.
Алис й подаде манерка. Вирджиния отпи само глътка и я остави на земята толкова разсеяно, че едва не я разля.
— Почувствах… почувствах нещо ужасно. Огромно изливане, после нищо. — По лицето й започнаха да се стичат сълзи. — Мисля, че Маркон е мъртъв. Онази кучка е родила детето си.
Тя се сви и зарида толкова силно, че дори самият звук излъчваше физическа болка. Джей коленичи до нея и я прегърна. За толкова силна жена Вирджиния се оказа изненадващо податлива.
— Земея няма да смее повече да крие детето си — каза Дуби. — Господарката на Дълбоките поля ще разбере, че й е било отнето нещо, което й принадлежи по право. Когато научи, че жертвата е един от по-старите genius loci, тя ще осъзнае, че става напечено.
— Трябва да я предупредим — отвърна Джей. — Пиринчения павиан го няма и само един от нас е способен да пресича интерфейсите, без да се налага да използва Пътя. Мизар, можеш ли да запомниш какво трябва да съобщиш на господарката на Дълбоките поля?
— Мога… но ми дайте… писмо.
Алис взе електронния бележник и започна да пише.
— Добра идея. Мизар е умен, но му трябва много време, за да обясни нещо ясно. Ще нахвърлям кратък доклад. Междувременно вие качете информацията от разузнаването му.
— Можем ли да го направим? — попита детективът кучето на Смъртта.
— Връзката е… непостоянна, но… мога… да опитам.
— Дайте ми един от бележниците — каза Дуби. — Аз присъствах на създаването на Мизар. Спомням си основното му програмиране. Ако Дръм ми помогне, мисля, че ще се справим.
Докато пишеха писмото и прехвърляха информацията, Вирджиния постепенно се успокои. Само сълзите продължаваха да се стичат по лицето й.
— Без Мизар ще имате нужда от мен, така че дори не си и помисляйте да ме отпращате.
Джей кимна.
— Както искаш.
И с тези думи Джон д’Арси Донърджак осъзна, че е застанал начело на групата. Подсъзнателно беше очаквал да го направи някой от възрастните, но макар че настояваше да тръгне с тях, Вирджиния вече не можеше да взима хладнокръвни решения. Дръм имаше известен опит, но във Верите, а не във Вирту.