А Алис — Линк? Тя бе на годините на Джей и също като детектива не се намираше в свои води. Дуби беше маймуна и можеше да следва, но не и да води. Ако Трантоу бе с тях… но нямаше смисъл да мисли за неизпълними неща. Господарката на Дълбоките поля също не можеше да им прати помощ. Даже да проявеше такова желание, вече нямаше да е в състояние да го направи.
Джей се почувства много стар, много млад, много уплашен и много възбуден, всичко това едновременно. Бе толкова объркан, че едва не забрави на прощаване да прегърне Мизар.
— Е, какво ни е известно? — попита той и се приближи до Дръм и Вирджиния, които изучаваха информацията от кучето на Смъртта. Макар че това очевидно я интересуваше, Алис беше застанала на пост заедно с Дуби.
Дръм подаде на Джей електронния бележник със скицираната от момчето карта.
— Ти си картографът, така че можеш да я допълваш, докато ти разказваме. Джини?
Неочакваното обръщение накара Вирджиния да повдигне вежди.
— Забелязах значително раздвижване по по-ниските склонове на планината. Не посмях да се приближа, но изглежда, някой издигаше поредица от станции за прехвърляне. Ако се съди по крилатите бикове и лъвове, които ги пазеха, предполагам, че са свързани с наближаващия елишитски празник.
— Нещо друго? — след като отбеляза наблюденията й, попита Джей.
— Всъщност не зная какво е нормално и какво не — призна тя. — Доколкото мога да кажа, по по-високите склонове имаше многобройни храмове в най-различни стилове.
— Навярно са свързани с различните божества, почитани и във Вирту, и във Верите — отвърна Джей и Дуби кимна от поста си в знак на съгласие.
— От мен толкова — каза Вирджиния. — Информацията на Мизар може би ще ни е по-полезна.
— Би ли я обобщила? — попита момчето.
— Разбира се. Данните са откъслечни. Явно системата му доста е пострадала.
— Разказвай.
— Приблизително по средата на пътя от отсрещната страна на планината има добре охранявано съоръжение. За разлика от постройките, които видях аз, то не изглежда изцяло религиозно — макар че има известни религиозни нюанси — и поне на мен ми прилича на фабрика. Точно там Мизар е подушил нещото, което търсиш.
— Казваш „добре охранявано“ — попита Джей. — Какви са шансовете ни да проникнем вътре?
— Едно от нещата, които ме карат да го смятам за фабрика — отвърна Вирджиния, — е, че от там изнасят сандъци.
— Значи има засилено движение в двете посоки, така ли?
— Точно така. Дръм и Алис може би ще са в състояние да измислят как да влезем вътре.
— Е, приятели? — обърна се към тях Джей.
Детективът кимна.
— Прегледах информацията и мисля, че ще успеем да го направим. Но до мястото има доста път и бих искал лично да видя тази „фабрика“ преди да предложа тактическо решение. Какво ще кажете да се замъкнем дотам?
— Аз съм съгласен — каза Джей. — Ще тръгнеш ли първа, Вирджиния?
— Точно на това са ме учили.
— Тогава аз ще вървя последен. Не искам да се отдалечаваме много един от друг, но в същото време трябва да сме на достатъчно разстояние, за да не се набиваме на очи. Те несъмнено имат охрана, но господарката на изгубените смята, че не очакват да се появят обитатели на Верите. Ако базовото им програмиране е некачествено, по-обикновените проги изобщо няма да ни забележат, а и вашите виртобрази са съвсем прости, така че не би трябвало да привличат внимание.
— Е, поне това е утешително — отвърна Дръм. — Да вървим.
— Фабрика, да. Самата аз не бих се сетила да я нарека така — каза Алис, — но разбирам какво имаш предвид, Вирджиния.
Джей Донърджак насочи бинокъла си към склона на Меру и разгледа продълговатата солидна сграда. Беше построена от обикновена каменна матрица, която напълно се сливаше със заобикалящите я скали и храсталаци.
— Не ми е ясно за какво точно говорите — призна той, — но пък и аз никога не съм виждал фабрика.
Алис го погледна. Дръм разбиращо кимна.
— След като ни разказа за себе си, щях да се изненадам, ако не беше така — рече детективът. — Ти си израснал предимно във Вирту, а нереалният свят не се нуждае от промишлени заводи.
Той постави длан върху ръката на Джей и жестът му внезапно напомни на момчето за Рийз Джордан.
— Погледни, Джей. Тази сграда почти няма външна украса — докато всички храмове са невероятно пищни. Така че имаме съвсем практична постройка. Второ, отбележи почти пълното отсъствие на прозорци. Даже във Вирту сградите обикновено следват обичая на Верите да пропускат „естествената светлина“.