— Да, прав си.
— Притеснена ли си?
— Малко. Вирту е толкова голяма. Амбри може да е навсякъде.
— Е, първоначалната ти цел не беше само да го откриеш, нали?
Алис го погледна сепнато. Дръм й се ухили.
— Струва ми се, си спомням как едно разярено хлапе твърдеше, че щяло да иде право при Небебог и да поиска да му върне баща му. Даже да не успеем да открием Амбри, Небебог очевидно живее някъде тук.
Макар че това напомняне като че ли не успокои особено много Алис, Вирджиния се изправи и присви очи.
— Да, точно така, и ако ще се качваш там горе, аз също ще дойда да обясня на, оная кучка Земея кое как е.
Дуби се прокашля. Той продължаваше да наблюдава фабриката с бинокъла си, но ушите му мърдаха, за да следи разговора.
— Съмнявам се, че по този начин ще постигнеш нещо повече от това да разсмееш Земея, Вирджиния. Колкото и да я мразиш, тя е една от Върховните трима.
Вирджиния извади ХФ-пистолет от кобура си и ледено се усмихна на маймуната.
— Ти откъде знаеш какво възнамерявам да направя?
Дуби потръпна, Дръм мрачно се усмихна.
— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам, Джини. Да се надяваме, че ще открием друг начин.
Вирджиния Талънт прибра оръжието си, но сините й очи блестяха като зениците на Марконовите страшнокотки — съсредоточени и безмилостни.
Рандал Келси стоеше на върха на един недовършен зикурат и надзираваше възстановяването на околността. И изведнъж видя от нищото да се появява човек — точно на мястото, което предстоеше да се терасира и да се монтират седалки.
За миг Келси забрави, че не е във Вирту, където такива неща не бяха необикновени. Докато се опомняше, шофьорката на булдозера се опитваше да натисне спирачка. Той разбираше, че машината няма да успее да спре навреме — заради инерцията, масата и още няколко неизменни физически закона. Младежът — освен ако не бе отличен спринтьор — също нямаше надежда да избяга.
Келси насочи бинокъла си към него. Беше млад, тъмнокос, мускулест, но не прекалено. Докато огромният жълто-оранжев булдозер се носеше към него, изражението му представляваше смесица от ужас и пресметливост със следа от онова примирение, което Келси знаеше, че също би изпитал в такъв момент.
Младежът започна да отстъпва назад, завъртя се, пробяга няколко крачки и изчезна.
В следващия момент булдозерът мина през мястото, на което бе стоял младежът. Застанал на върха на зикурата, предназначен да доведе боговете в истинския свят, Рандал Келси за миг остана като хипнотизиран от чудото. Сигнализирането на радиостанцията на колана му го накара да се опомни.
— Хм, шефе — Келси позна гласа на Марта: яка невъзмутима последователка на Църквата, — видяхте ли онова, което ми се стори, че виждам?
— Тъмнокос младеж — появи се и изчезна. Това ли имаш предвид?
— Точно това. Реших, че полудявам.
— Не, освен ако и аз не съм се побъркал.
Келси се замисли. Нямаше представа какво е било това проявление — дали някой, притежаващ виртсила, се забавляваше, или пък имаше повреда в прехвърлящото оборудване, което инсталираха. А може би дори някой от слугите на боговете — на Моребог или Небебог — проверяваше, положението. Трябваше да измисли някакво обяснение.
— Боговете сигурно изгарят от нетърпение да дойдат при нас — каза той с глас, обучен да изразява благоговение и едва доловим сарказъм. — Най-добре да се залавяме за работа.
— Да, господине!
Марта прекъсна връзката и булдозерът й отново затътна. Нямаше съмнение, че вечерта ще разкаже за случилото се в кафенето и общежитието. „Какво от това? — помисли си Келси. — Нека се хвали как едва не е прегазила полубожество,“ Значението на това чудо щеше да е проблем на общите им началници.
Тази мисъл до известна степен го утеши.
Джей д’Арси Донърджак искаше спокойно да обмисли видяното във Верите, но се беше прехвърлил обратно и сега се намираше в беда. Когато се озова в огромно помещение във фабриката, първоначалното му облекчение мигновено се стопи, защото осъзна, че двете статуи пред него, всъщност са живи и дишащи същества.
Те стояха твърдо на четирите си крака — крилати лъвове с глави на брадати мъже, леко завъртени към него. Създанията го гледаха със смесица от презрение и любопитство. В добре осветената зала Джей ясно виждаше израженията им и яките извити нокти, които стърчаха от лапите им.