— Нарушител — без да откъсва поглед от него, каза единият. — Навярно в крайна сметка това дежурство ще се окаже забавно.
— Достатъчно млад е, за да е крехък й вкусен — съгласи се другият.
Джей отстъпи няколко крачки, като анализираше мястото, на което бе попаднал. Ако се съдеше по онова, което беше видял отвън, помещението минаваше по цялата дължина на сградата, макар че изглеждаше малко по-тясно. По задната стена имаше няколко врати, които навярно водеха към складове или офиси.
Дългата зала бе заета от огромно Рюб-Голдбъргово устройство, състоящо се от извити медни и стъклени тръби, златни жици с различна дебелина, големи дискове, изсечени от малахит или яспис и покрити с тайнствени символи, зъбни колела от бавно топящ се лед. Всичко това беше заобиколено от конвейерни ленти, които докарваха различни материали през плоскости в задната стена, и други, които отнасяха квадратни запечатани кутии, големи десетина сантиметра.
Тези кутии се насочваха към дясната врата и се изсипваха в сандъци, които автоматичен електрокар редеше край изхода.
Не се виждаха работници, но Джей подозираше, че невероятната машина представлява прост иион, навярно обладан от някое по-механично настроено божество — Хефест или Гойбнуи.
Двата крилати лъва стояха край вратите и безгрижно разговаряха, сякаш Джей не представляваше действителна заплаха за тях. Той не знаеше дали да се чувства облекчен, или обиден.
— Не ни ли наредиха да докладваме за всеки нарушител, за да могат да го разпитат? — попита първият.
— Наистина — съгласи се вторият, — но съм гладен и ми е скучно. И без това не очакваха да се появят нарушители. Просто ни наказаха заради игричката, която изиграхме с Бел Мардук на Празника.
— Зная. — Въпреки че нямаше лъвска глава, създанието убедително изръмжа.
— Бел Мардук също ли е наказан?
— Нямам представа.
— Е, накараха ли го да виси тук с нас часове наред, за да зяпа как машината прави кутии?
— Не.
— Значи не са го наказали.
Джей реши, че това е моментът да се намеси.
— Чух, че се очаквало Бел Мардук да се появи на следващия Празник в Калифорния. Вие ли сте двамата, които бяхте с него в Сентръл Парк?
— Ние сме — потвърди първият, който всъщност бе Малката буря.
— Останах извънредно впечатлен от могъществото ви — рече Джей.
— Наистина ли? — попита Малкия вятър. — Ти беше ли там?
Джей разбираше, че трябва да е предпазлив. Ако признаеше, че е присъствал, щеше да признае и че е от Верите.
— Гледах празника — като внимаваше да говори истината, отвърна той. Не искаше да задейства програма детектор на лъжата, с каквато сигурно бяха снабдени стражите. — И се убедих в силата и величието на божествеността.
Малката буря и Малкия вятър гордо заподскачаха и размахаха криле.
— Значи вие ще се проявите и в Калифорния, така ли? — попита Джей.
— Не знаем — нацупи се Малкия вятър. — Никой не ни казва нищо. Освен когато водят тук мъжа, сме си все сами с машината.
— Сега е тук и нарушителят — Напомни му Малката буря и злобно погледна момчето.
— Какъв мъж? — припряно попита Джей.
— Онзи, за когото казват, че бил създал първото от устройствата — отвърна Малкия вятър.
Джей изпита странно вълнение. Сигурно имаха предвид Улфър Мартин д’Амбри, също известен като Гайдаря, а преди това и като Уорън Банса.
— Често ли идва?
— Веднъж дневно — каза Малкият вятър. — Той твърди, че нямал представа какво искат от него, но никой не му вярва. Небебог е бесен, но не смее да го накаже, защото бил ценен дори само като Гайдаря на Призрачния легион.
— Днес водили ли са го? — попита Джей.
— Не, струва ми се — каза Малката буря. — Което повдига въпроса какво да правим с теб.
— Защо?
— Не можем да те оставим да се мотаеш наоколо, когато пристигнат — това ще провали последния ни шанс да се избавим от дежурството тук. Така че въпросът е дали да те изядем, или да те заловим. По-забавно ще е да те изядем.
— Но са ви наредили да ме заловите — бързо им напомни Джей. — Така няма ли да ви опростят наказанието?
— Възможно е. Ти как мислиш, Малък ветре? Нали ти предложи да го изядем?