За щастие ескортът на Амбри не видя нищо. Стражите бяха поразени от вида на намръщения Джей, седнал под заплахата на двете копия.
— Нарушител! — каза Малката буря. — Току-що го заловихме.
Водачът на стражите, мускулест мъж със златни ширити на китките и яката, понечи да отговори нещо, но Амбри го бутна настрани и коленичи до Джей.
Смутени, Малкия вятър и Малката буря сведоха копията си и погледнаха към командира, който сви рамене. Действията на Амбри не противоречаха на програмите им, а младежът може би щеше да се окаже средството, което им трябваше, за да принудят Гайдаря да им съдейства.
— Ти приличаш на Джон Донърджак, момче — каза Амбри. — Направиха ли ти нещо?
— Не, и съм негов син.
— Значи си детето, което носеше Ейра.
— Познавали сте майка ми, така ли?
— Двамата с жена ми се запознахме с нея малко преди да се родиш. Тогава Лидия носеше нашата дъщеря. За съжаление повече не сме се срещали. Често съм се чудил какво е станало с теб.
— Аз познавам дъщеря ви — каза Джей, внезапно забелязал скритите знаци, които му правеше униформената Вирджиния, застанала зад удивените стражи. — Всъщност тя ви търси.
Устните на Амбри се извиха в мрачна усмивка.
— Трябваше да се досетя. Знаеш ли къде е?
С едно-единствено плавно движение, усвоено по време на виртприключенията, Джей извади ХФ-пистолета си и го насочи към командира на ескорта. Вирджиния заговори иззад групата с толкова леден глас, че никой не се усъмни в думите й:
— Държа ви на мушка. Първият, който помръдне, ще получи двоен ХФ-заряд между плешките.
Дръм, Алис и Дуби се появиха с насочени оръжия.
— Тук съм, Амбри — каза Алис. — И ужасно се радвам, че си добре.
Амбри се усмихна, удивено поклати глава и се изправи, за да разоръжи охраната. Джей взе копията на Малкия вятър и Малката буря.
— Съжалявам, момчета. Няма начин.
— Но сега няма да можем да идем на Празника! — възрази Малката буря.
„Ако стане както възнамерявам, няма да има никакъв Празник“ — помисли си Джей, но разбира се, не го каза пред враговете си. Такива драматични жестове изглеждаха чудесно на кино, но нямаха място в истинския живот — а въпреки декора това виртприключение бе съвсем истинско.
Като си свиркаше през зъби, Дръм накара стражите да се проснат по очи на пода. После с бързи, пестеливи движения завърза китките и глезените им. Изпълнил тази задача, той погледна крилатите лъвове, явно неуверен какво да прави.
— Мисля, че няма да имаме проблеми с тях — каза Джей. — Те бяха тук против волята си. Нали, момчета?
— Точно така.
— Абсолютно.
— Направо е удивително как в ръцете на нашата Джини един ХФ-пистолет може да направи дори полубожествата благоразумни — отбеляза Дръм. — А сега какво?
— Е, намерихме Амбри — отвърна Джей. — Сега навярно той ще ни помогне да извадим устройството на Банса от машината.
— Няма проблем — каза Амбри. — Защитната система е проектирана така, че да ми позволява да работя с машината. Какво ще правите с него, ако ви го дам?
— Ще го върнем на онази, от която е било откраднато — каза Джей.
— На господарката на ентропията ли?
— Да.
— Ентропията като че ли е точно каквото му трябва на това мое устройство — поклати глава Амбри. — Навремето прехвърлянето трябва да ми се е струвало идеалната концепция. Сега обаче не съм толкова сигурен. Вирту може да е пълна с красоти и чудеса, но изобщо не съм убеден, че Верите е готова за двустранен обмен.
— Има си и добрите страни — възрази Алис. — Като вас с майка ми. Като родителите на Джей. Като Вирджиния и Маркон. Защо да са ограничени само в една вселена — при това в онази, която не е съвсем истинска?
— Кое не е съвсем истинско, скъпа моя? Помисли малко върху този въпрос. Ти си ми дъщеря, въпреки прищевките на биологията. Тук обаче не е мястото за такива дискусии.
Той отиде до странната машина. Усетила приближаването му, тя проблесна, заискри и замърка като огромна котка. Амбри погали лъскава медна тръба и после бръкна в сърцето на машината. Около него се появи сияние, премигващо в кървавочервено и бледосиньо. Мускулите на плещите му се напрегнаха, докато вадеше нещо отвътре.
— Взех го — измърмори той. — Заповядай, Джей. Върни то на онази, от която са го откраднали.
Джей пое предмета, който Амбри му подаде. Представляваше кръг с големината на тока за колан, защитен с изподраскано прозрачно покритие.