Выбрать главу

После Амбри отстъпи назад и отново поглади тръбите. Мъркането започна да се усилва, докато костите на всички в залата не завибрираха. Пред очите им огромната машина се смали в нещо, голямо колкото виолончело. Цветът й започна да се променя и накрая тя се превърна в приблизително квадратна маса от кристал и платина.

— Алис? — със странен глас я повика Амбри. — Предай на Лидия, че я обичам.

— Няма ли да дойдеш с нас? — попита тя. — Преодоляхме толкова много препятствия, за да те открием!

— Бих искал — отвърна той. Гласът му очевидно се беше променил: бе станал по-лек, по-ритмичен — но трябва да изиграя ролята си в приближаващите събития.

И започна да се преобразява пред очите им. Раменете му леко се прегърбиха, косата му посивя, бръчките на лицето му подсказваха мъдрост, постигната с мъчителна цена. От темето му започваше белег, който се спускаше през лицето и гърлото му и изчезваше под яката на ризата му (която сега му бе по-широка). Никой не се съмняваше, че продължава до лявото му ходило.

Когато се наведе, за да вземе кристално-платиненото устройство, видяха, че куца.

— Засега довиждане. Ще застана на пътя на Сътворението — каза Учителя/Онзи, който очаква. — С нетърпение очаквам да видя всички ви там.

13.

— Рийз Джордан?

— Да?

— Как се чувстваш днес?

— Както би могъл да очаква човек на моята възраст. Боли ме навсякъде — даже болките ме болят. Вие да не сте нова лекарка? Не ви познавам.

— Не съм точно лекарка, но мисля, че имам лекарство за теб.

— Няма лекарство за старостта, госпожо. Сид и неговите приятелчета полагат усилия, но това е неизбежно. Накрая тялото просто се изхабява.

— За някои хора това не е непременно краят.

— За някои хора ли? Какво искате да кажете?

— Някои имат повече от едно съществувание — и ти си един от тях. В религията на Вирту си известен като Водача. Аз мога да направя така, че съзнанието ти да бъде прехвърлено в това от митологията.

— Разбирам как ще стане — поне на теория. Коя сте вие?

— Да речем, че самата аз съм стар мит и съм дошла да помогна на колега.

— Много добър начин да не отговорите на въпроса ми.

— Достатъчно е да кажем, че имам силата да направя каквото ти обещах. Щом тялото ти умре, твоите спомени, познания и способности могат да бъдат прехвърлени, за да се слеят с мита, който с действията си създаде във Вирту.

— Звучи много мило — обаче не знаех, че съм създал мит.

— Трима обитатели на Верите поставиха началото на митове по време на Хаоса на Сътворението: ти, Уорън Банса и Джон д’Арси Донърджак.

— Джон е мъртъв. Някой сетил ли се е да му направи същото предложение?

— Може и да сме се сетили. Инженера щеше да е безценен за нас, но той се изолира от Вирту и старата му съперничка, господарката на Дълбоките поля, го уби.

— Не знаех, че властта й се простира и над Верите.

— Не и поне в обичайния смисъл, но Смъртта може да манипулира с електронните сили, а Донърджак допусна грешката да се обгради с такива… но защо ти разказвам всичко това?

— Защото искате нещо от мен.

— Мислех си, че аз ти предлагам нещо — нов живот и възможност да се въплътиш в своя мит.

— Искате нещо. Иначе защо идвате сега? Аз следя новините. Из цяла Вирту се носи тътенът на промяната. Убиват genius loci. Събират се войски и се придвижват могъщи сили.

— За човек, който рядко напуска сайта на Калтрис, ти си много добре информиран.

— Аз съм като омагьосания от Нимю Мерлин — но все още чувам какво става. Да оставим лиричните отклонения, какво искате, о, госпожо с дълга зелена коса? Каква е цената на моето безсмъртие?

— Искам главата на Джей Донърджак. Той ме измами — открадна ми нещо, което ми принадлежи.

Рийз се подсмихна.

— Искате главата на моя ученик, на сина на стария ми приятел? Защо не я вземете сама? Вие сте могъща, легендарна моя гостенко.

— Така е, но трябва да спазвам определен етикет.

— Да, предполагам, че великата майка Земя би се затруднила да убие младеж, който е протеже на Смъртта. Господарката на изгубените не би ви помогнала. И вашата сила е съзиданието — а не унищожението.

— Подиграваш ли се с мен, Рийз Джордан?

— Не, но докато си приказвахме, ми хрумна нещо. Силата на Джон винаги е била в практиката, а моята в теорията. През годините съм чувал много странни истории и Сид проявяваше към мен изненадващо уважение.