— Най-добре да тръгвам. Пак ще се чуем.
Когато останаха сами, Куинан погледна Келси.
— И?
— И какво? — не особено войнствено попита Келси.
— Ще успееш ли да изпълниш своята част?
— Мога само да опитам. Не давам никакви обещания.
— Предполагам, разбираш, че за ускоряването на нещата може да има само една причина.
— Каква?
— Боговете стават неспокойни.
— Мислех си, че е защото вече сме продали всички билети и ако действаме бързо, ще имаме възможност за нов празник, докато популярността ни е в апогея си.
— Това е официалната причина. И на двамата ни е известно, че големите неща…
— Не тук.
— Добре. Искаш ли да дойдеш в колибата ми?
— Не. За разлика от теб, аз наистина се нуждая от сън. След няколко часа ще трябва да се ровя из калта и да събирам информация, така че шефовете ми да са в състояние да потвърдят кои от сградите могат да се завършат, кои цветни лехи могат да се пропуснат и цял куп други подробности, за които е нужен опитен човек.
Куинан иронично се усмихна.
— И недей да забравяш, че трябва да ти вземат мярка за новите жречески одежди.
— Нека използват за модел старите. Имам си достатъчно работа.
Келси отиде на бара, наля си чаша уиски, бързо я пресуши, върна се при Куинан и го потупа по рамото.
— Ще видя какво мога да направя, Бен.
— Пригответе Божия път! — напевно изрече Куинан.
Келси се намръщи на несериозността на ииона.
— И да се надяваме, че когато всичко е готово, няма да останем глас в пустиня.
— Амин, приятелю. Амин.
Тя живееше в Дълбоките поля и се чудеше още колко време ще продължи това.
Нападенията бяха започнали малко след като усети края на ииона Маркон. Когато оставената от genius loci празнота избухна в тишината на царството й, господарката на изгубените и донтът Трантоу издигаха постова къщичка пред рова около двореца.
Тъй като това означаваше разрушаването на много от по-старите й опити — Смъртта постоянно се опитваше да усъвършенства проекта на Джон д’Арси Донърджак, но нямаше дарба за съзидание — строежът изискваше и безброй комбинации. Сияещ от енергията на ексцентричните атрактори, които беше погълнал, Трантоу ентусиазирано разчистваше камарите натрошени строителни материали, трупаше мрамор върху тухли и мазилка върху преобразувана пластмаса.
Господарката на изгубените с огромни усилия успя да убеди опиянения донт да се присъедини към нея в относителната безопасност зад стените на двореца. Фекда се уви около главата на господарката си. Мизар, който си бе пробил път през редиците на нападателите с цената на още една опашка и няколко парчета от гоблена на левия си хълбок, седеше в краката на Смъртта.
— Ще се изненадаш ли, Трантоу, ако научиш, че навремето съм взела някои глупави решения?
Донтът забави отговора си. Един дракон от лъчиста мъглявина (малко по-зелена от обикновено) превръщаше постовата къщичка в прах.
— В известен смисъл ти съществуваш. Движиш се през времето и пространството. Дори Върховните на Меру не твърдят, че са непогрешими — това е приоритет на по-нисшите божества и първосвещениците. Не, господарке, не бих се изненадал.
— Много любезно от твоя страна, Трантоу. Добре, ще ти разкажа. Моята сила е в разрушението, разложението, ентропията. От време на време успявам да създам нещо, но то е или като Мизар, мрачна пародия на живото създание, което имитира…
Кучето на Смъртта удари с останалите си опашки по пода, за да покаже, че не се обижда от тези думи. Мизар беше виждал други кучета и ги смяташе за нещастни, слаби същества. Предпочиташе да си остане такъв, какъвто е, но разбираше какво иска да каже създателката му.
— … или като Дуби и Фекда, създания, спасени точно преди ентропията да довърши работата си — странен нов живот в замяна на служба. Веднъж, не толкова отдавна, се изкуших от възможността да стана създателка.
Трантоу изсумтя. От покритото с останки поле навън се бе надигнал легион от манекени, сражаващи се с киселинен облак, който ги унищожаваше с милувката си.
— Земея успя да се срещне с мен, като възприе образа на дефектирал прог. И ме попита какво желая повече от всичко друго във Вирту. Когато видят лъчистата мъглявина, много същества — и проги, и ииони — се опитват да сключат, сделка с мен. Въпросът й не ме обезпокои. Може би беше направила някакъв номер, но аз й отговорих честно.
Трантоу отново изсумтя, взе един ексцентричен атрактор с края на хобота си и спря точно преди да го пъхне в устата си.