Рийз кимна.
— Моите извинения, но трябваше да зная.
— Вече знаеш. Да продължим с въпроса за тактиката. Даже без Антей Небебог и Земея разполагат с ужасяващи ресурси. Ще ни трябва съюзник от тяхната величина.
— Има само един — каза Джей, — и едва ли имате предвид Моребог! Та той отвлече майка ми!
— Така е. И все пак имам предвид тъкмо него.
— Не!
— Джей — рече Трантоу, — тя има право. Видя какво ми причини един от по-нисшите слуги на Земея. Ако нямаме равностойни съюзници, всичките ни усилия във Вирту предварително ще са обречени.
Макар да продължаваше вътрешно да кипи, Джей се овладя и остави господарката на Дълбоките поля да продължи.
— Можем да се свържем с Моребог чрез Скорост, куриера на боговете. Имам основания да смятам, че той ще убеди Моребог да координира действията си с нашите. Тъй като Скорост е едно от по-висшите божества, аз не мога лично да се срещна с него — за разлика от Земея, той не е нарушил правата ми. Ето защо ще се наложи да го направи някой от вас — най-добре обитател на Верите, защото ако ви нападне, виртобразът ви може да се програмира така, че да преведе раната като отзоваване от сайта.
Настъпи мълчание, после заговори Дръм:
— Хайде да решим този въпрос след като уточним кой какво ще прави. Двамата с Линк сериозно проучихме елишитите. В съчетание с информацията за устройството на Банса това ми дава всички основания да смятам, че прехвърлянето съдържа хардуерен елемент. Ако го саботираме, можем да спрем и самото прехвърляне.
— Или да го забавим — отвърна господарката на Дълбоките поля. — Някои от божествата са придобили симбионти, чиито виртспособности им позволяват да излъчат самото божество.
Дръм хвърли поглед към Алис. И двамата си спомняха деня, в който ги беше нападнал крилатият бик.
— Устройствата могат да са на две места — каза Джей. — На Меру и в Калифорния, където ще се проведе Празникът. И в цялата суматоха едва не забравих, че те са свързани помежду си.
Той бързо им разказа за влизането си във фабриката и как при прехвърлянето се е озовал на строителната площадка в Калифорния. Накрая заключи:
— Най-добре е да се върна на Меру — Пиринчения павиан ще ме откара дотам — и да проверя на място. Ако оборудването е във Вирту, ще се справя с него там. Ако е във Верите, мога да се прехвърля и да види какво ще успея да направя.
Дуби въздъхна.
— След като знаем, че можеш да ме прехвърляш през интерфейса, Джей, аз ще дойда с теб.
— А аз — изръмжа Мизар — мога да проследявам и да се бия… заедно… с теб. Мога… да преминавам през… сайтовете.
— И аз ще дойда, Джей.
Всички се завъртяха към Алис Хазърд.
— Трогнат съм, Алис — като се опитваше да се държи любезно, каза момчето, — но в случая важното е да можеш да пресичаш интерфейса в двете посоки. Мизар поема огромен риск. Определено не можем да помолим Пиринчения павиан постоянно да е около нас, за да те прехвърля.
— И отзоваването — прибави Рийз — може да не действа от Меру. Там е доста високо и не попада в обсега на прехвърлящите бази данни.
— Вярно е — потвърди господарката на ентропията. — Дръм едва успя да се отзове от Дълбоките поля, при това само защото аз подсилих сигнала му. Както са се убедили много наемници и екита, навлизането в некартираните пространства на Вирту може да завърши със смърт или осакатяване.
Алис самодоволно се усмихна.
— Но аз мога да правя същото като Джей. Мога да пресичам интерфейса.
— Какво! — възкликна той.
Отгоре се разнесе смехът на Дуби.
— Нали ти казах да не я подценяваш, Джей!
— След като се запознах с Амбри, на няколко пъти усещах, че мога да се прехвърля — поясни Алис. — Сигурно са ми направили нещо, за да съм в състояние да стигна до Земята зад Северния вятър — беше много странно пътуване.
— Активиране на летаргична програма — измърмори Рийз. — Напомня ми за онова, което Джон ми разказа за първото им пътуване с Ейрадис от Дълбоките поля.
Всички погледнаха към него. Смъртта мълчаливо кимна в знак на съгласие.