Выбрать главу

— Не обръщай внимание на стареца и продължавай, мила — каза ученият.

— Е, аз никога не се бях прехвърляла във Вирту с истинското си тяло и не бях убедена, че мога да го направя без чужда помощ. Когато Джей спомена за лунния портал, разбрах, че това е съвършената възможност. Тогава опитах и разбрах, че го мога, Джей.

— Можеше да се озовеш насред уличното движение!

— Спомни си, че това изобщо не ти попречи да изпитваш възможностите си, Джей — засмя се Рийз. — Предполагам, че няма да успееш да вразумиш момичето повече, отколкото навремето аз теб.

— Така че мога да отида с Джей — заключи Алис. — Мога да шпионирам и ако той ми помогне, както на Дуби, ще съм при него, ако се наложи да продължи проучването във Верите.

— Не трябва да се излагаш на такава опасност!

Алис му отвърна само с леден поглед. Дръм се изкиска, а Джей се изчерви, защото осъзна, че отново се държи с момичето като с прог-героиня.

Дуби го сръга с лакът.

— И тя идва с нас, нали, Джей?

— Хм, да.

Алис се усмихна. Смъртта се обърна към Дръм.

— Това означава, че ти ще трябва да се срещнеш със Скорост. Съгласен ли си?

— Естествено. — Детективът постави ръка на сърцето си. — И тъй, макар че вървя през мрачната долина, аз не се боя от злото, защото Смъртта е на моя страна.

— Не мога да съм до теб, но ще ти дам известна информация, която да използваш в подходящ момент.

— Чудесно. Но искам да кажа нещо: според мен на Джей, Дуби и Алис ще им е по-лесно, ако всичко в Калифорния не върви според плановете на елшите.

— Само не нов бунт! — отвърна Джей. — Предишният може и донякъде да компрометира елшите, но пострадаха невинни хора.

— Онова, което имам предвид, няма да предизвика бунт… поне не мисля — каза Дръм, погледна Алис и поясни: — Имам предвид нашия клиент.

На лицето на момичето плъзна дяволита усмивка.

— О, да! Страхотно!

Детективът се обърна към обърканите си приятели.

— Какво ще кажете, ако се появи Артър Идън?

— Авторът на „Произход и развитие на една популярна религия“, онзи, който от толкова много години е в черния списък на елшите ли? — ухили се Джей. — О, чудесно!

— Когато си свърша работата във Вирту — продължи Дръм, — ще отида на Празника и ще направя каквото мога, за да поразмърдам тълпата.

— Ще трябва да координираме действията си — отвърна Джей, — но смятам, че идеята е отлична.

— Моята роля — каза господарката на Дълбоките поля — ще е тук във Вирту — налага се да се справя с някои натрапници. Ако Трантоу и Фекда се присъединят към силите на Моребог, когато Дръм го убеди, че е в негов интерес да се съюзи с нас, ще имаме и генерали.

Отново мълчание.

— Няма смисъл да мислим за по-нататък — отвърна Дръм. — Когато господарката на ентропията ми определи среща със Скорост, ще разбера дали ще успеем Да си осигурим съюзник. После ще разговарям с Идън.

— Може би — рече Джей — ще е най-добре двамата с Алис да се поупражняваме в пресичането на интерфейса. Не ми се ще в последния момент да открием, че не можем да се прехвърляме.

Извинението бе съшито с бели конци и момчето го съзнаваше, но Алис се усмихна и леко го плесна по ръката.

— Направо горя от нетърпение!

Смъртта ги огледа един по един и каза:

— И не забравяйте да си починете и да се нахраните. Вие не сте ииони, няма да получите и от подсладените заряди, с които Върховните дават сили на слугите си.

Те благодариха на Калтрис и си тръгнаха. Смъртта също стана. Рийз Джордан я спря.

— Напоследък не съм особено силен, госпожо, но всеки получи своята роля. Мога ли и аз да помогна с нещо? Силите ме напускат, но може би вие ще сте в състояние да…

Господарката на Дълбоките поля бавно поклати глава. Рийз пребледня. Калтрис се издигна от водата.

— Господарке?

— Смъртта идва за всички — каза й господарката на ентропията. — Рийз Джордан е живял повече от другите и триковете, които правиш тук с времето, още повече го приближават към края му.

— Ще видя ли лъчистата мъглявина? — с пресеклив глас попита Рийз.

— Само онези от Вирту виждат лъчистата мъглявина — отвърна Смъртта. — Банса я видя, Донърджак не. Не зная как ще е при теб.

— Не казвайте на Джей — рече ученият. — И без това съвсем скоро ще научи.

— Добре.

— Тогава доскоро.

— Искрено се надявам, Рийз Джордан.