— Как мислите, дали има нещо вярно в теорията, че обитателите на Вирту се затрудняват да възприемат образи от Верите — замислено рече Алис.
— Надявам се, че просто не са внимателни — отвърна Дуби. — Аз не съм от Верите — поне така ми се струва.
— Мизар определено не е — прибави Джей, — макар че има дарба да се прикрива.
Известно време продължиха да наблюдават в мълчание. Край квадратните сгради обикаляха фигури, облечени във вавилонски роби и поли. Понякога се разнасяха остри заповеди, които не можеха да разберат. В сградите влизаха и излизаха хора — особено в една.
— Напомня ми за сцена преди представление — отбеляза Алис. — Готови са, но не правят почти нищо, просто чакат.
Джей, който никога не бе гледал представление, само изсумтя.
— Ама защо всички са облечени еднакво! — оплака се Дуби. — Не мога да разбера дали онези, които излизат, са същите, които влизат — но пък, от друга страна, за мен всички хора изглеждат еднакво.
И се изкиска. Джей леко го плесна.
— И аз не мога да ги различавам — каза момчето. — А ти, Мизар?
— Миришат еднакво… но… прекалено са далеч… за да съм убеден.
— Едно е сигурно — рече Алис. — Няма да можем да се промъкнем там. Не само заради всички тези хора, но и заради лъвовете, биковете и всичките странни чудовища.
— Няма спор — съгласи се Джей. — Ще се наложи да чакаме Артър Идън да разкрие самоличността си. Ако това предизвика достатъчно смут, ще направим нещо тук. В противен случай ще се прехвърлим и ще се надяваме.
Дезмънд Дръм отпиваше от ледената си лимонада и изпитваше съчувствие към елишитите под жаркото слънце. Носеше широка памучна риза, широкопола сламена шапка и сандали. Местата, за които бе купил билети, се намираха под мрежест навес и въпреки това му беше горещо. Жреците сигурно направо се пържеха.
Той разгледа с бинокъла си публиката и откри Артър Идън. Ако не знаеше къде е мястото му, нямаше да го познае под сложната маскировка.
Когато остави бинокъла, по средата на платформата се беше изправил висок внушителен мъж с коремни мускули, излезли направо от някой комикс (но съвсем истински) и с костюм, блестящ под безмилостните слънчеви лъчи. Тълпата реагира на вдигнатите му ръце и утихна. От зикуратите се надигна натрапчив напев.
Дръм усети, че костите му започват да вибрират, и се зачуди дали тук не използват свръхзвукови честоти. Съмняваше се, че човешки глас е в състояние да издаде такова внушително трептене. Хитър номер. Определено не вярваше в догмите на Църквата на Елиш, но въпреки това изпита страхопочитание.
Средата на платформата, където стоеше Първожрецът, започна да се издига. Детективът одобрително кимна на находчивото техническо изпълнение. Скоро издигащият се подиум се превърна в коничен пиедестал, около който се бяха подредили другите жреци.
Когато напевът заглъхна, Първожрецът бавно спусна ръце. Дръм усети, че сърцето му засяда в гърлото. Това бе моментът, който трябваше да използва Идън. Дали щеше да се престраши?
След края на песента настана тишина — онова напрегнато мълчание, когато публиката очаква да й покажат дали е подходящо да започне да ръкопляска. И точно тогава прозвуча самотен, дълбок мъжки глас, който ясно се чуваше навсякъде.
— Глупости! — каза Артър Идън. — Идиотии! О, представлението е чудесно, признавам го, но ако половината от онези дами и господа там горе вярват в онова, което пеят, да не се казвам Артър Идън!
За миг настана смаяно мълчание, после се разнесе шепот:
— Идън? Идън?
— Посмял е!
— Той написа онази книга… нали знаеш, книгата, която толкова ги разяри. Защо е тук?
— Сега ще става каквото ще става!
Дръм положи всички усилия да допринесе за хаоса, като знаеше, че наетите от него хора правят същото по всички трибуни. С това целяха да принудят елишите да обърнат внимание на суматохата, вместо да продължат с церемонията (докато междувременно тихо придружаваха Идън навън към кой знае каква съдба).
Получи се. Жреците се събраха, за да се посъветват. Церемонията беше отложена.
— Успяха! — триумфално прошепна Алис и стисна ръката на Джей.
— Да, струва ми се — отвърна той.
През последните няколко минути бяха наблюдавали как спокойно организираното очакване се бе превърнало в хаоса на разрушен мравуняк. Групи облечени в тържествени роби фигури заобикаляха и разпитваха всеки човек (или създание), появил се от миниатюрните зикурати.