— За съжаление суматохата вместо да ни помогне, ще ни попречи да се приближим — каза Алис. — Мисля, че нямаме никакъв шанс.
— Остава да се прехвърлим — съгласи се Джей’. — И да се надяваме, че няма да се озовем на прекалено открито място. Дай ми ръка, Алис Дуби, качи се на гърба ми. Мизар…
— Аз… тръгвам — тъжно изхриптя хрътката. — Пазете се.
— Естествено — обеща Джей. — Доскоро.
Стиснал тънките, леко влажни пръсти на Алис, той се съсредоточи върху прехвърлянето от Вирту във Верите. Тъй като всъщност никога не беше знаел как го прави, нямаше представа откъде е разбрал, че процесът е по-различен от предишния път на Меру и от многобройните упражнения с Алис.
Усети хлад, не неприятен, но определено това не бе слънчевият калифорнийски ден, който очакваше. Заобикаляше го мрак, толкова пълен, че не можеше да види момичето, макар да усещаше дланта му в ръката си. И в този мрак проблесна светлина.
Отначало си помисли, че източникът й е един, после видя, че идва от многобройни осветени точки, разположени в рамка. Те леко се издигаха и спускаха, докато се приближаваха към тях, което го накара да ги вземе за фенери на носа на кораб. И тогава разбра, че светлината се излъчва от кристално-платинено устройство, поставено на рамото на мъж, който куцаше с левия си крак. Белег разполовяваше лицето му, но не изкривяваше приветливата усмивка, с която се обърна към тях.
— Добре дошли пред портите на Сътворението — поздрави ги Учителя. — Предупредих ви, че ще се срещнем тук.
— Можете ли да предсказвате бъдещето? — попита Джей.
— Не, но мога да отклонявам пътниците, които се нуждаят от помощта ми — или онези, от чиято помощ се нуждая аз. Малко съм объркан кое от двете е по-точно.
— Ти Амбри ли си? — попита Алис.
Учителя поклати глава.
— Не, скъпа, макар че пазя някои от спомените му и познавам теб и спътниците ти.
— Значи той си е отишъл завинаги, така ли?
— Това все още предстои да се разбере. Много зависи от събитията през следващите няколко часа.
Той остави устройството на земята и започна да свързва една от жиците. Когато свърши, около една трета от кристалите сияеха в рубиненочервено. Останалите бяха прозрачнобели.
— Ето, готово е. Ако натиснете този лост… — Учителя показа орнаментиран бронзов ключ, — полето ще се включи.
— Какво поле? — попита Джей. — Не разбирам, господине.
— Поле, което ще заглуши прехвърлящите излъчватели, предназначени да поддържат целостта на онези на Меру по време на прехвърлянето.
— О!
— Не се безпокой за детайлите, Джей Донърджак. Както обичаше да казва баща ти, „Има ли значение защо работи, щом работи?“
— За мен има.
— Съжалявам, но не мога да ти го обясня по-подробно. Просто не ти е известна терминологията. Е, ще отнесете ли това на Празника в Калифорния? За да действа ефикасно, машината трябва да бъде поставена приблизително на равнището на прехвърлящите излъчватели.
— А къде са те? — попита Алис.
— Доколкото разбрах, са монтирани на най-горния етаж на зикуратите в двата края на пътя.
— Щом знаеш толкова много — грубо каза Дуби, — защо сам не си го занесеш?
Учителя повдигна вежди и изгледа мършавата черна маймуна.
— Защото не мога да пресичам интерфейса между Вирту и Верите. А устройството не може да се постави на Меру. Боговете или техните слуги ще го открият, а в собственото си царство те са прекалено могъщи.
Джей погледна Алис. Тя кимна.
— Добре, ще го вземем, при това, честно казано, с удоволствие. Изобщо не ми допадаше идеята да се опитваме да влезем в някой от зикуратите и да вършеем с лостове.
— Благодаря ти, Джей Донърджак.
Алис се прокашля.
— Може ли да ви задам един въпрос, господине?
— Да.
— Какво щяхте да направите, ако двамата с Джей не бяхме дошли? Каква полза щеше да има от това устройство, ако нямаше кой да го пренесе през интерфейса?
— Това са два въпроса — отново се усмихна Учителя. Изглеждаше в чудесно настроение. — Но доколкото мога, ще отговоря и на двата. Не вярвам, че щях да създам тази машина, ако не знаех за вашите способности. Едно от имената ми е Онзи, който очаква. В известен смисъл аз очаквах вас.
— Това ли е причината да се родим? — попита Джей.
— Не, ни най-малко. В твоя случай много по-голяма отговорност за това носи Смъртта — ако изобщо трябва да се търси друг отговорен освен родителите ти. Алис е изцяло дело на майка си и на баща си.