— Надявам се, че това нещо ще издържи тежестта ми — измърмори той, докато закрепваше куката за едно от по-високите стъпала и се издърпваше нагоре.
Ако някой си бе направил труда да погледне към задната стена на западния зикурат, щеше да види удивителна битка. Младо момиче стреляше с ХФ-пистолет срещу два крилати бика. Те бяха принудени да кацнат на земята, където големината им ги поставяше в неизгодно положение, тъй като любимата им атака очевидно се състоеше от приземяване върху жертвата с намерението да я смачкат. Сега обаче биковете отстъпиха с прибрани към хълбоците си криле и наведоха глави, готови да нападнат.
— Алис! — извика Джей. — Хвани се.
Той й хвърли края на здраво закрепеното въже. Момичето пъхна пистолета в пояса си и го остави да я изтегли при себе си. Обелената кожа и одраният лакът не бяха нищо в сравнение с алтернативата да посрещне атаката на биковете. Двамата чуха пропукването на стената на псевдозикурата.
— Точна стрелба — задъхано я похвали Джей. — Мисля, че барабаните са заглушили шума ни.
— Къде е Дуби?
— Горе с устройството. Казах му, че ще го прикриваме.
— Добре.
Алис посочи с ръка. От изкуствената гора от хибискус, която скриваше основата на трибуната, излизаха лъвове. Но не ленивите, сънливи същества, които можеха да се видят в зоопарковете или на сафари, а хищните лъвове, които вавилонските царе бяха ловували с такава наслада, че бяха заповядали да увековечат подвизите им на камък.
— Тези зверове могат да се катерят — каза Джей и се заизкачва нагоре.
Алис обаче не успя да му отговори. Разнесе се мощен гръмотевичен тътен, последван от камбани, звънци, хлопки, гонгове, барабани и пискливи флейти. Огромна сянка скри слънцето?
— Мамка му — отново измърмори Джей. — Бел Мардук.
Първата гръмотевица накара лъвовете да се присвият, но те бързо се окопитиха и откриха най-лесния път към Джей и Алис.
— Давай, Дуби! — извика момчето. — Няма време!
Отговорът на маймуната почти не се чу, но по откъслечните думи двамата можеха да заключат, че е нещо нецензурно.
— ХФ-пистолетът ще подейства ли на лъв? — попита Алис, докато се катереха след Дуби.
— Нямам представа. Зависи дали са от Вирту, или от Верите.
Джей хвърли една от саксиите с хибискус по първата лъвица. Беше се прицелил добре, но огромната котка отърси пръстта и цветчетата от главата си и продължи да се изкачва след тях. Алис последва примера му и улучи по плещите един черногрив лъв.
— Надявам се, че никой не ни забелязва — каза тя.
— Съмнявам се, че биха ни обърнали внимание — отвърна Джей. — Само погледни нагоре.
Алис вдигна очи. Небесата бяха изпълнени с богове и чудовища.
На върха на северния зикурат стоеше Бел Мардук. Невероятно красива тъмнокоса жена приемаше почитта на тълпата от юг. И двете фигури бяха огромни, но във въздуха летяха създания с по-реалистични размери, някои яхнали крилати коне, други разперили ангелски криле.
Повечето бяха поразително красиви и облечени в одежди, напомнящи тези на елишитските жреци. Сред тях изпъкваше фигурата на човек с голямо шкембе, бутилка бира в едната ръка и пура в другата. На пъстро шнурче на шията му висяха яркооранжеви слънчеви очила. Той очевидно се смееше, макар че виковете на тълпата и гръмката музика го заглушаваха.
— Джей — каза Алис, — на източния зикурат става нещо.
— Страхотно! — Той ритна един от лъвовете по носа. — Ами Дуби?
— Почти е стигнал.
Алис запрати поредната саксия срещу лъвовете. Чудеше се защо двамата с Джей не са взели повече оръжия, но си напомни, че бяха решили да не го правят, за да не излагат на опасност невинни хора. И все пак й се искаше да има поне флакон сълзотворен газ.
— Къде ли е охраната на елшите? — извика Джей.
— Мисля, че тези лъвове са точно това — отвърна Алис.
— Мамка му!
Прехвърлянето завърши. След хилядолетия боговете и богините на Шумер, Вавилон и Асирия отново дишаха въздуха на света, над който някога бяха властвали. Дори някои от тях да останаха разочаровани от замърсяването или от факта, че поклонниците им излъчват весела възбуда, вместо благоговение, те запазиха мислите си за себе си.
После от изток засия ярка светлина, светлина, която засенчи дори слънцето. И от сърцето на този блясък се появи могъща фигура. Този път тълпата закрещя от страх (особено онези на източните трибуни), защото онова, което се извиси над тях, бе огромен многоглав дракон.