— Хайде да се връщаме във всекидневната — предложи преподобният Мадър. — Според мен халба бира няма да ни се отрази зле, та да дойдем малко на себе си…
След като се настаниха на столовете и отпиха от бирата, отчето пак подхвана:
— Тежки времена настанаха за всички нас. Но нямаме право да бъдем безучастни. Вече знаем, че дяволът е избрал Салем, и с Божия помощ сме длъжни да издирим и да прогоним слугите на сатаната, а също да защитим невинните и благочестивите, които дяволът определено презира.
— Извинявайте — каза Роналд. — Не мога да ви бъда полезен. Сломен съм от мъка, нямам никакви сили. Още не мога да повярвам, че… Елизабет е вещица. Боже мой!… Трябва ми време. Сигурно има начин да издействаме отсрочка на екзекуцията, дори и тя да е само месец!
— Единствен губернаторът Фипс може да разреши отсрочка — поясни Самюъл. — Няма обаче никакъв смисъл да обжалваш присъдата. Той ще разреши отсрочка само ако изтъкнеш основателна причина.
Известно време тримата мъже мълчаха. През отворения прозорец се чуваше врявата в града.
— Вероятно бих могъл да издействам отсрочка — рече най-неочаквано отчето.
Лицето на Роналд се озари от плаха надежда. Самюъл се смути.
— Все ще намеря начин — допълни преподобният Мадър. — Но само при едно условие: пълното съдействие на Елизабет. Тя трябва да се съгласи да обърне гръб на Повелителя на мрака.
— Уверявам ви, че ще го стори — побърза да обещае Роналд. — Какво искате от нея?
— Първо трябва да се покае пред цялото паство в Салем — подхвана свещеникът. — Трябва да си признае, че се е свързала с дявола. Освен това трябва да разкрие кой друг в селището е влязъл в сговор с дявола. Това ще ни бъде от огромна полза. Пострадалите жени продължават да живеят в неописуеми мъки и това доказва, че слугите на дявола още се разхождат на свобода и вършат злини в Салем.
Роналд скочи на крака.
— Още днес следобед ще я убедя да приеме! — възкликна той развълнувано. — Много ви моля, срещнете се незабавно с губернатора Фипс. Ще го направите, нали?…
— Първо ще изчакам да видя какво ще каже Елизабет — отвърна преподобният Мадър.
— Не ми се ще да безпокоя негова светлост губернатора, без да съм получил потвърждение, че тя приема условията.
— Ще имате нейната дума — обеща Роналд. — Най-късно до утре сутринта.
— Дано! — рече свещеникът.
Докато Самюъл и Роналд вървяха към файтона пред черквата, Самюъл едвам успяваше да догони своя приятел — той се носеше като фурия.
— Ще спестиш почти цял час, ако се качиш на сала до остров Нудъл — каза Самюъл, докато прекосяваха града, за да идат при коня на Роналд.
— Така и ще направя — отвърна другият мъж.
И наистина, със сала се върна в Салем много по-бързо, отколкото бе дошъл в Бостън. Още не бе започнало да се свечерява, а той свърна по улицата към затвора и завърза отпред жребеца. Клетото животно беше капнало от умора. От ноздрите му излизаше пяна.
Роналд също бе останал без сили и целият беше покрит с прах. По челото му се стичаха отвесни вадички пот. Беше смазан от притеснение, прегладнял, умираше от жажда. Но дори не обръщаше внимание на това. Лъчът надежда, която му бе дал Котън Мадър, сякаш го окриляше.
Той нахълта като хала в канцеларията на тъмничаря, но там нямаше никого. Заблъска по дъбовата врата към килиите. Накрая вратата се открехна и през тесния процеп се показа подпухналото лице на Уилям Доунтън.
— Трябва да се видя с жена си — рече запъхтян Роналд.
— Сега затворниците се хранят — отвърна надзирателят. — Ела след един час.
Роналд обаче пъхна крак в процепа и отвори вратата, която изскърца върху пантите, а Уилям отскочи като ужилен назад. Рядката чорба, която той носеше в канчето, се разплиска. — Трябва да я видя незабавно! — изръмжа Роналд.
— Съдиите ще разберат — замрънка тъмничарят. Въпреки това остави канчето и поведе другия мъж към вратата на подземието. След няколко минути Роналд вече седеше до Елизабет. Разтърси я лекичко за рамото. Тя примига, отвори очи и първото, което попита, бе как са децата.
— Още не съм ги видял — обясни мъжът и. — Но ти нося добри новини. Ходих да поговоря със Самюъл Суол и с преподобния Котън Мадър. Според тях можем да издействаме отсрочка.
— Слава Богу! — пророни Елизабет. Очите и проблеснаха в светлината на свещта.
— Но трябва да се покаеш — уточни Роналд. — Освен това трябва да посочиш и другите, влезли в сговор с дявола.
— Да се покая за какво? — изненада се Елизабет.
— Че си вещица — обясни отчаян Роналд.
Беше толкова изтощен и сломен, че вече дори не се опитваше да се владее.