Щом я забеляза, той скочи от автомобила видимо притеснен. Ким не си спомняше някога да му се бе случвало такова чудо — Кинард да се смути, та чак и да се изчерви…
— Извинявай! — гласът му прозвуча приглушено. — Само не си мисли, че съм някакъв любопитен нахал, седнал тук да дебне. Всъщност събирах кураж, за да дойда в къщата.
— От какво толкова се притесняваш? — учуди се младата жена.
— В последно време се държах доста отвратително… — заоправдава се Кинард.
— Е, било, каквото било — великодушно се усмихна Ким.
— Да, но… Все пак се надявам да не преча?
— Изобщо не пречиш — увери го тя.
— Следващата седмица приключвам с дежурството в местната болница — поясни лекарят. — Двата месеца отлетяха много бързо. След седмица, смятано от утре, се връщам в университетската болница в Бостън.
— И моята почивка приключва — каза Ким и го погледна очаквателно. Питаше се какво ли го е довело тук.
— Минах няколко пъти покрай имението — призна си Кинард, сякаш в отговор на незададения въпрос. — Но все ми се струваше неуместно да ти се изтърсвам ей така, а телефонът ти го няма в указателя.
— И аз на минаване край болницата понякога се питах какво ли правиш… — тя замълча неловко.
— Хубаво ли стана след ремонта? — поинтересува се Кинард.
— Виж сам — покани го Ким. — Стига да искаш, разбира се.
— Искам, и още как! — възкликна мъжът. — Хайде, качвай се. Ще те закарам.
Отидоха до къщата и паркираха отпред. Ким разведе Кинард из стаите. Той огледа всичко с подчертан интерес и я похвали:
— Успяла си да направиш къщата уютна, без да съсипеш колониалния стил.
Бяха на втория етаж и Ким показваше на Кинард как са успели да вместят между спалните малката баня, без да нарушават историческата ценност на постройката. Погледна случайно през прозореца и трепна. Пак се вгледа, за да се увери, че не и се е сторило, и видя, че Едуард идва с кучето през моравата към дома.
Обхвана я паника. Боже мой, само това липсваше! Кой знае какво ще си помисли Едуард, когато завари Кинард — бездруго беше все в кисело настроение, та малко му трябваше, пък и не го беше виждала от понеделник вечер.
— Хайде да слезем долу — подкани тя уплашено.
— Какво има? — изненада се Кинард.
Ким не отговори. Място не можеше да си намери от притеснение — и тя беше една, толкова да не предвиди, че Едуард може да се появи! Чудеше се как да се измъкне от неудобното положение.
— Едуард идва — рече накрая на Кинард и му махна с ръка да влезе в хола.
— Да нямаш неприятности? — смути се и той.
Ким се опита да се усмихне.
— Разбира се, че не — увери го тя. Но гласът и трепереше и на гърлото и бе заседнала буца.
Входната врата се отвори и Едуард влезе. Бафър с лай се устреми към кухнята, да провери дали на пода не е паднала храна.
— А, ето те и теб! — каза Едуард, след като я видя.
— Имаме гости — отвърна тя, скръстила ръце върху гърдите си.
— Виж ти! — възкликна Едуард и влезе в хола.
Ким запозна двамата мъже. Кинард се приближи и протегна ръка, но Едуард не се помръдна — мислеше.
— Ама разбира се! — каза и щракна с пръсти. После също се пресегна и се здрависа радушно.
— Помня ви. Работехте в моята лаборатория. После започнахте работа като хирург.
— Добра памет — отбеляза Кинард.
— Помня дори на какво беше посветено изследването ви — допълни Едуард и се впусна да описва темата, по която той бе работил една година.
— Срам ме е, че вие помните по-добре от самия мен — вметна Кинард.
— Ще пийнете ли една бира? — предложи другият мъж. — Имаме ледена „Сам Адамс“.
Кинард премести поглед от Ким към Едуард.
— Не, аз ще си вървя — отвърна той.
— Ама защо бързате толкова! — възкликна Едуард. — Останете, ако разполагате с време. Сигурен съм, че на Ким и е скучно сама. Налага се да се връщам на работа. Отскочих само да я питам нещо.
Ким бе не по-малко изумена, отколкото Кинард. Едуард изобщо не се държеше така, както бе очаквала. Вместо да е избухлив, раздразнителен и да вдигне страхотен скандал, той беше във великолепно настроение. Беше направо неузнаваем.
— И аз не знам как да се изразя — подхвана ученият, — но ми се ще изследователите да се преместят в замъка. Ще бъде къде-къде по-удобно да нощуват в имението, понеже много от опитите изискват денонощно наблюдение. Пък и замъкът е празен, вътре има колкото щеш обзаведени стаи и е смешно учените да бият толкова път до хотелите. Плаща „Омни“.
— Ами не знам… — смутолеви младата жена.
— Хайде, Ким — примоли се Едуард. — Само временно. — Семействата им ще пристигнат съвсем скоро и тогава вече те ще си купят къщи.