Выбрать главу

— Да наистина, но… в сградата е пълно с ценни за семейството предмети.

— Не се притеснявай за това — успокои я мъжът. — Познаваш ги моите хора. Няма да докоснат нищо и с пръст. Слушай, лично ти гарантирам, че няма да има никакви трудности. Стане ли някой гаф, показвам им вратата, и толкоз.

— Нека помисля.

— Какво толкова има да мислиш? — настоя внимателно Едуард. — Тези хора са ми като роднини. Пък и те като мен спят най-много от един до пет. Дори няма да усетиш, че са там. Нито ще ги чуваш, нито ще ги виждаш. Ще ги настаним в крилата за прислугата и за гостите. — Едуард намигна на Кинард и добави: — Най-добре да отделим мъжете от жените, само това оставаше, да сгазят лука и да си имам разправии със семействата им.

— Няма ли да се разсърдят, че ги пращаме в пристройките? — поинтересува се Ким.

Беше и все по-трудно да устои на прямата, дружелюбна настойчивост на Едуард.

— Какво ти сърдене, ще ти целуват ръце — увери я той. — Не мога да ти опиша колко признателни ще бъдат. Благодаря ти, слънчице! Същински ангел си — възкликна Едуард и целуна Ким по челото, после я прегърна. Пусна я и се извърна към госта. — Кинард! Вече знаеш къде сме, винаги си добре дошъл. Ким се нуждае от компания. За жалост аз сега съм малко зает. — Свирна оглушително, при което Ким настръхна, а Бафър излетя от кухнята с подвита опашка. — Е, хайде, чао! — махна им Едуард. След миг пътната врата се затръшна.

Известно време Ким и Кинард само се гледаха.

— Съгласих ли се? Така и не разбрах — подхвана първа младата жена.

— Всичко се разигра доста бързо — призна Кинард, все още с озадачена физиономия. — Във всеки случай не сме застреляни и даже аз май съм поканен. На това му се вика „по-добрият вариант“ — той се засмя малко неловко.

Ким отиде на прозореца и загледа как Едуард и кучето пресичат моравата. Едуард му метна пръчка — да я погони.

— Той се държи доста по-свободно, по-самоуверено и дружелюбно, отколкото навремето, когато работех в неговата лаборатория — продължи Кинард. — Повлияла си му положително. Преди години беше такъв един скован, сериозен… абсолютен сухар. Всъщност какво да увъртам, направо си беше един вечно отвеян мухльо.

— Работи над голям проект — поясни Ким. — Товари се много, но и постига много, затова наистина има друго самочувствие. Напоследък е под голяма пара… Още гледаше през прозореца. Едуард и Бафър се забавляваха неописуемо с пръчката.

— Никога не знаехме какво ще го прихване в следващия момент — замислено продължи Кинард, все още раздвоен между спомените и впечатлението от неочакваната среща.

Ким се извърна към него. Поклати глава и притеснено разтърка чело.

— В какво пак се забърках! — завайка се тя. — Не ми е особено приятно, че колегите на Едуард ще живеят в замъка.

— Колко души са? — попита Кинард.

— Петима — отвърна тя.

— Замъкът празен ли е?

— Да, там не живее никой, ако ме питаш това — рече младата жена. — Но инак не е празен. Искаш ли да го видиш?

— С удоволствие.

Пет минути по-късно Кинард стоеше насред балната зала с висок таван. Върху лицето му се беше изписало неверие.

— Сега виждам защо се притесняваш — поде той. — Тук прилича на музей. Мебелите са невероятни, а колкото до пердетата, никога не съм виждал толкова много.

— Шити са през двайсетте години на века — поясни младата жена. — Казвали са ми, че платът е дълъг хиляда метра.

— Цял километър! — ахна смаян Кинард.

— Ние с брат ми наследихме замъка от дядо — продължи Ким. — Нямаме никаква представа какво да правим с всичко това тук. И все пак се притеснявам какво ще кажат баща ми и брат ми, задето съм пуснала вътре петима непознати.

— Я да видим къде ще живеят — предложи Кинард.

Огледаха крилата. Всяко имаше свое стълбище и входна врата и по четири стаи.

— Както гледам, няма да се налага да влизат в основната част на къщата — изтъкна Кинард.

— Прав си — съгласи се Ким.

Стояха в една от стаите за прислугата.

— Може би е излишно да се притеснявам. Тримата мъже могат да спят в това крило, а жените — в крилото за гости. Ким надзърна в банята.

— Леле! — възкликна той. — Я ела насам, Ким!

Тя отиде при него.

— Какво има?

Той и посочи тоалетната.

— Няма вода — поясни.

Надвеси се над мивката и завъртя крана. От него не потече нищо.

— Явно има повреда.

Провериха и другите стаи в крилото за прислугата. Вода нямаше никъде. Отидоха и в крилото за гости, там обаче всичко беше наред — повредата беше само във второто крило.

— Ще се обадя на водопроводчика — каза Ким.