Излязоха от крилото за гости и отново прекосиха централната част на къщата.
— Институтът „Пийбоди-Есекс“ ще хареса постройката — отбеляза мъжът.
— На драго сърце ще сложат ръка на архива във винарската изба и на тавана — вметна Ким. — Задръстени са със стари писма и документи отпреди триста години.
— О, трябва на всяка цена да ги видя! — възкликна Кинард. — Може ли?
— Разбира се. Тръгнаха в обратната посока и се качиха по стълбите на тавана. Ким отвори вратата и с театрален жест махна на Кинард да влезе:
— Добре дошъл в архивите на Стюартови.
Кинард тръгна по пътеката в средата, като оглеждаше кантонерките, сандъците и кашоните. Поклати глава. Беше смаян.
— Навремето, като малък събирах марки — подхвана той. — Само да знаеш колко съм мечтал да намеря място като това — истинска съкровищница!
— В мазето има още толкова — допълни домакинята — стана и приятно, че Кинард е изумен.
— Ако ми падне, няма да излизам един месец оттук.
— Може да се каже, че аз вече прекарах сред архива един месец — каза тя. — Издирвах материали, свързани с една от моите прапрабаби — Елизабет Стюард, пострадала по време на лова на вещици през 1692 година.
— Ама наистина ли? — не повярва мъжът. — Това ми се струва невероятно. За мен е страшно интересно — може би не помниш, но преди медицината съм завършил история на САЩ.
— Забравила съм, наистина.
— Докато бях дежурен в местната болница, посетих почти всички забележителности в Салем — обясни Кинард. — Мама ми дойде на гости за кратко и ги обиколихме заедно.
— Защо не си поканил блондинката от спешното отделение? — попита Ким още преди да се е усетила какво говори.
Кинард обаче безгрижно се ухили:
— Нямаше как да я поканя. Налегна я носталгия по дома и тя се прибра в Кълъмбъс, щата Охайо. А при теб как вървят нещата? Както гледам, отношенията ти с доктор Армстронг процъфтяват.
— И ние си имаме своите малки кризи — отвърна уклончиво Ким.
— А как прапрабаба ти е пострадала при лова на вещици? — полюбопитства мъжът.
— Обявили са я за вещица. И са я обесили.
— Защо никога не си ми споменавала за това?
— Защото се бях забъркала в заговор — засмя се Ким. — Но ако говорим сериозно, мама ми е забранила да го споменавам. Сега обаче нещата се промениха. Онова, което за нея е най-съкровена тайна, за мен се превърна в нещо като малък изследователски кръстоносен поход. Искам да науча възможно най-много за случилото се.
— И успя ли да откриеш нещо? — поинтересува се Кинард.
— Да, но не много — отговори младата жена. — Затова пък тук — материали колкото щеш, лошото е, че ми отнема повече време, отколкото очаквах. Кинард сложи ръка върху дръжката на едно от чекмеджетата и погледна Ким.
— Може ли?
— Естествено.
Както повечето сандъци и кантонерки на тавана, и това чекмедже бе пълно с какви ли не пликове, документи и тефтери. Кинард порови, ала не откри никакви марки. Накрая взе един от пликовете и извади писмото.
— Сега разбирам защо тук няма марки — рече той. — Марките са измислени чак в края на XIX век. А това писмо е от 1698 година!
Ким грабна плика. За получател беше посочен Роналд.
— Ама че късметлия си! — възкликна тя. — Да знаеш колко съм ровила, само и само да открия писмо като това, а ти още влязъл, не влязъл и го намираш!
— Радвам се, че съм ти помогнал — отвърна мъжът.
Подаде и и писмото.
Тя го прочете на глас:
12 октомври 1698 г. Кеймбридж
Драги тате, признателен съм ти от все сърце за десетте шилинга, понеже ми трябваха много в тия тежки дни, докато свикна с живота в колежа. Смирено бих искал да ти съобщя, че постигнах пълен успех в начинанието, което обсъдихме надълго и нашироко, преди да се запиша да следвам. След продължително усърдно издирване успях да установя къде се намира доказателството, използвано срещу скъпата ми покойна майка — то е в покоите на един от уважаваните ни преподаватели, според когото страховитата му природа е твърде любопитна. Той ми го показа и след като го видях с очите си, това вся известен смут в душата ми, ала миналия вторник, по време на следобедната почивка, когато всички се бяха оттеглили в трапезарията, се престраших да посетя гореспоменатите покои и според наставленията ти смених името с измисленото Рейчъл Бингам. Със същата цел вписах името и в картотеката на Харвардската библиотека. Надявам се, драги ми татко, сега вече ще намериш поне малко успокоение, че този ужасен позор върху името „Стюарт“ е заличен. Колкото до моето учение, мога със задоволство да ти съобщя, че на изпитите се представям добре. Младежите, с които деля една стая, са изключително свестни. Ако не броим тегобите, за които ти благоразумно ме предизвести предварително, се чувствам добре и съм здрав.