— Лоша работа — поклати глава Ким. — Надявах се да е противозаконно.
— Едва ли е нужно да съм Нобелов лауреат, за да се досетя защо питаш.
— Не съм казала нищо — заоправдава се младата жена. — Ще ти бъда признателна, ако и ти си мълчиш.
— И на кого според теб ще хукна да разправям! — възкликна риторично мъжът. Поколеба се и допълни: — Всички ли вземат лекарството?
— Не подпитвай, няма да ти кажа — отсече Ким.
— Ако го вземат, може да възникне сериозен етичен въпрос — предупреди Кинард. — Току-виж ги обвинили, че върху по-нископоставените членове на екипа е оказана принуда.
— Според мен тук няма принуда — възрази тя. — Виж, май има нещо като групова истерия, но не и принуда.
— При всички положения не е особено мъдро да вземат лекарство, което не е преминало всички изследвания — настоя Кинард. — Съществува голяма опасност да се появи странично действие, това не е шега…
— Радвам се, че се видяхме отново — рече Ким, за да смени темата. — Драго ми е, че си останахме приятели.
Кинард се усмихна.
— Не бих могъл да го изразя по-добре.
Сетне подкара, а Ким му махна. Изпрати го с поглед, докато той се скри зад дърветата. Домъчня и че си е тръгнал. Ненадейното му посещение я беше поразведрило.
Върна се в замъка и се качи на тавана. Още се радваше на топлотата, останала в душата и след срещата с Кинард, когато се сети озадачена за случката с Едуард. Помнеше ясно как първия път, когато бе споменала името на Кинард, Едуард бе изревнувал. От това реакцията му днес следобед я стъписа още повече. Ким се запита дали следващият път, когато го види, той няма със закъснение да и вдигне скандал. Надвечер Ким реши да прекрати търсенето. Излезе от замъка и се насочи през моравата към къщата. Слънцето се бе снишило в небето на запад. Беше есен, скоро и зимата щеше да почука на вратата.
Вече наближаваше, когато дочу в далечината превъзбудени гласове. Обърна се и видя, че Едуард и другите изследователи са напуснали усамотението си в лабораторията.
Загложди я любопитство: загледа как групата се приближава. Дори отдалеч си личеше, че учените се държат като палавници, пуснати в междучасие. Чу ги да се смеят и да крещят. Мъжете си подхвърляха топка.
Първото, което и хрумна бе, че са направили някакво невероятно откритие. Колкото повече се приближаваха, толкова по-сигурна беше тя в това. Но когато ги деляха само някакви си десетина крачки, Едуард я опроверга.
— Погледни ми екипа! — провикна се той. — Току-що им съобщих, че си предложила да отседнат в замъка, и те направо пощръкляха.
— Хип, хип, ура! — възторжено ревна развеселената група и избухна в смехове.
Тя също се усмихна. Обхваналото ги веселие беше заразително. Приличаха на колежани, отишли на купон. Започнаха един през друг да и благодарят и да я обсипват с комплименти.
— Днес си облечена много шик — намигна и германецът.
Ким погледна коженото яке и дънките си. Дрехите и определено не бяха нищо особено.
— Благодаря — отвърна с недоумение тя.
— Искахме да те успокоим за мебелите в замъка — намеси се и Франсоа. — Разбрахме, че са семейна реликва, ще внимаваме много, и — честна мускетарска — дори прашинка няма да падне върху тях! — французинът се поклони с шеговита церемониалност, размахал въображаема шапка с перо пред изнесения си напред крак. Елинор пристъпи напред и ни в клин, ни в ръкав прегърна Ким.
— Трогната съм от безкористния ти принос за каузата — прочувствено изрече тя. После стисна Ким за ръката и я погледна в очите. — Много ти благодаря. Ти си върхът, да знаеш!
Младата жена кимна смутено. Не знаеше какво да каже. Внезапно и се стори, че има нещо зловещо в тоя изблик на патос, но тя бързо прогони нелепото хрумване. Господи, а тя се бе противила на идеята тези хора да дойдат тук. Почувства се дребнава.
— Ким! — повика я Едуард. — Дали ще е удобно колегите сега да идат в замъка, за да им покажеш стаите, които си им определила?
— Защо не! — кимна тя.
Младата жена се обърна и поведе превъзбудените изследователи към замъка. Дейвид и Глория избързаха напред и тръгнаха до нея. Обсипаха я с въпроси, надпреварваха се да изразяват възторга си. Щом влязоха във величествената сграда, всички започнаха да ахкат и да охкат, особено в просторната бална зала и в официалната трапезария с гербовите флагове.
Ким им показа пристройката за гостите и предложи там да се настанят жените.
Сетне отидоха и в крилото за прислугата. Мъжете веднага се споразумяха кой къде ще спи, въпреки че някои от стаите бяха по-хубави. Ким се възхити от разбирателството им.