— В багажника на колата има един парцал — рече ученият. — Ще увия в него трупчето.
Докато наближаваха сградата, на младата жена и хрумна нова ужасна мисъл. Тя рязко спря и сграбчи Едуард за рамото.
— Слушай! Ами ако смъртта и осакатяването на Бафър имат нещо общо с вещерството?
Едуард я погледна невярващо, после отметна глава и се разсмя гръмогласно. Трябваше да минат няколко минути, докато се поуспокои. Ким също прихна, смутена, че и е хрумнала такава дивотия.
— Стига де! — възропта тя по едно време. — Чела някъде, че черната магия и жертвоприношенията на животни вървят ръка за ръка.
— Ще си умра от смях с това твое развихрено въображение — успя да промълви Едуард, после отново се закиска до задавяне.
— Я ми кажи — подкани я той, след като си пое дъх, нима наистина смяташ, че след цели три века дяволът е решил да се върне в Салем и да насочи магиите си към мен и „Омни“?
— Просто направих връзка между жертвоприношенията на животни и магьосничеството — заоправдава се — Но го изтърсих, без да съм помислила. Пък и не искала да кажа, че вярвам в такива неща.
Едуард остави мъртвото куче на земята и я прегърна.
— Май прекаляваш със стоенето в замъка и с ровенето из пожълтелите от времето хартийки. След като нещата в „Омни“ потръгнат, ще идем на почивка. Ще заминем някъде, където можем да си полежим на слънце… На някой разкошен плаж, заобиколен с палми, край изумруденозелена вода… Какво ще кажеш?
— Ще бъде забавно — отвърна унесено младата жена и се запита за кога ли точно говори Едуард…
Не и се гледаше как той разчленява мъртвата животинка, затова остана пред лабораторията. Едуард се върна при нея след броени минути — освен кърпата с трупчето на Бафър носеше и лопата. Изкопа при входа на лабораторията плитък гроб. После се усмихна широко на младата жена.
— Смаяна съм колко леко преживяваш злощастието — тя изпитателно се вгледа в него.
— Сигурен съм, че се дължи на „Ултра“ — поясни Едуард. — Когато научих какво се е случило, бях направо смазан. Но това чувство бързо се разсея. Мъчно ми е за кучето, но я няма ужасната празнота, която ни наляга, когато се разделим с любимо същество. В края на краищата, смъртта е естествено продължение на живота. Пък и Бафър си поживя твърде добре за куче, което не бих отличил сред най-дружелюбните същества на света. Не си ли съгласна?
— Беше ти верен — дипломатично се измъкна Ким; не и се искаше да се впуска в забележки за нрава на псето.
— Ето ти още един пример защо трябва да опиташ лекарството — допълни Едуард. — Гарантирам ти, че ще се успокоиш. А знае ли човек, може да избистри и мисълта ти дотолкова, че да ти помогне да разкриеш истината за Елизабет.
— Според мен може да ми помогне само къртовския труд — вдигна рамене тя.
Едуард я целуна лекичко и побърза да се върне в лабораторията. Ким тръгна към замъка. Но едва бе направила няколко крачки, когато я обзе тревога за котката. Цяла сутрин не я бе виждала. Обърна посоката и забърза към къщата. Още от вратата я повика. Изтича нагоре по стълбите и нахълта в стаята. Камък и падна от сърцето: писаната се бе свила на пухкав кравай насред леглото. Ким се завтече и я притисна до себе си. Мекото кълбо се размърда с неохота и я дари с презрителен поглед — не и допадна, че я будят.
Дали не трябваше и тя да се престраши? — флакончето с „Ултра“ стоеше на тоалетката и я изкушаваше. Едно хапче — и край на притесненията, край на страховете и съмненията! Сама бе видяла в какъв човек се превърна Едуард, какво толкова се чуди! Дори си наля чаша вода.
Но не глътна капсулата. Запита се дали всъщност Едуард не се е държал твърде безсърдечно. Всъщност, това беше очевидно! От онова, което бе чела знаеше, а и по интуиция усещаше, че е хубаво човек да се отдава на мъката си, стига да не позволява тя да го смазва и че това е необходимо на човека чувство. Дали Едуард нямаше да плати в бъдеще за това, че го потиска? Тласкана от тази мисъл, Ким върна капсулата в шишенцето и се престраши да отиде още веднъж в лабораторията.
Изненада Едуард, без другите да я забележат. Щом Едуард я видя и понечи да каже нещо, тя долепи пръст до устните си — да мълчи. Хвана го за ръка и го изведе навън. Щом входната врата се затвори зад тях, Едуард се усмихна и прошепна заговорнически:
— Какво, по дяволите, те прихваща? Магия ли ще правим?
— Искам само да поговоря с теб — обясни младата жена. — Притеснявам се, че ако вземаш лекарство като „Ултра“, което притъпява такива душевни състояния като скръбта, не е изключено в бъдеще да плащаш скъпо и прескъпо и да отприщиш тежък отрицателен страничен ефект, който няма как да предвидиш.