— Всички без Франсоа — уточни Глория, колкото да се заяде. — Той вечно забравя.
— Да, в това отношение имаме известни затруднения с непокорния му нрав — потвърди Едуард. — Но ги преодоляхме, като залепихме капаците на тоалетните чинии с тиксо и сложихме надпис „ЗАДРЪЖ“.
Всички пак избухнаха в смях. Глория и Дейвид дори оставиха чашите, за да не ги разплискат.
— Весело си живеете — изгледа ги Стантън.
— Имаме си причина — отвърна Едуард.
После го посвети в откритието за строежа на свързващия белтък и не пропусна да отбележи, че тъкмо на лекарството „Ултра“ се дължи явно подобрената умствена дейност на всички в екипа.
— Е, това наистина е чудесна новина! — успокои се Стантън и с ентусиазъм се зае да наваксва пропуснатото количество питиета от началото на купона. Ким се възползва от появата на Стантън, за да се извини и да си тръгне.
Насочи се към замъка. Смяташе най-напред да прибере писмото на Томас Гудман в кутията за библии, където бяха всички останали документи, свързани по един или друг начин с Елизабет. Когато наближи величествената сграда, видя, че иззад дърветата излиза полицейска кола. Човекът на волана, изглежда, също я видя, понеже автомобилът на мига свърна по пътя към замъка и се насочи към младата жена.
Ким спря и зачака. Колата спря и от нея слязоха същите двама полицаи, отзовали се и на повикването след смъртта на Бафър. Били докосна козирката на шапката си и поздрави Ким.
— Дано не ви притесняваме — подхвана полицаят.
— Да не се е случило нещо? — обезпокои се тя.
— Искахме да питаме дали след смъртта на кучето сте имали други неприятности — обясни Били. — В околността има доста прояви на вандализъм, да си рече човек, че маскарадът по случай Вси светии е започнал месец по рано.
Тук, в Салем, маскеният бал за Вси светии наистина е страхотен — поясни вторият полицай, Хари. — За нас това е най-неприятното време.
— За какъв вандализъм говорите? — поинтересува се Ким.
— Обичайните дивотии — отвърна първият полицай. — Преобърнати боклукчийски кофи, разпилени отпадъци. Изчезнали са и още домашни любимци, открихме трупчетата на някои от тях по алеите в гробището „Грийнлон“.
— Още се притесняваме да не би в околността да върлува побесняло животно — вметна и Хари. — По-добре дръжте котката вътре в къщата, още повече че имението ви е голямо и залесено.
— Според нас са се развихрили местните хлапетии. Всичко това не може да е направено само от един звяр. Така де, колко кофи за боклук може да обърне миеща мечка за една нощ! — подсмихна се полицаят.
— Признателна съм ви, че сте били толкова път, за да ме предупредите — рече Ким. — След смъртта на кучето не сме имали главоболия, но ще внимавам котката да не излиза навън.
— Ако се случи нещо, обадете ни се — каза полицаят. — Трябва да държим нещата под контрол, докато не е станало късно.
Ким загледа как полицейската кола прави обратен завой и потегля към портата на имението. Понечи да влезе в замъка, когато чу, че Стантън я вика. Обърна се и видя, че той върви към нея откъм лабораторията.
— Какво, по дяволите, търси полицията тук? — заразпитва тревожно братовчед и веднага щом наближи. Ким му обясни, че се притеснявали да не би в околността да върлува болно от бяс животно.
— Вечно изниква нещо, човек дъх не може да си поеме — изпъшка братовчед и.
— Слушай, искам да си поговорим за Едуард. Имаш ли малко време?
— Разбира се — отвърна младата жена и се запита какво ли има пак. — Къде искаш да поговорим?
— Става и тук — отвърна мъжът. — Откъде ли да започна? — Извърна поглед, сетне се взря в очите на Ким. — Напоследък съм озадачен от Едуард, а и от другите. Отбия ли се в лабораторията, винаги се чувствам натрапник. Допреди половин месец тук беше като в морга. Сега пък са го ударили на веселба. Все едно са във ваканционно селище, с тази разлика, че се скъсват от работа.
Стантън се засмя, сетне продължи:
— Ами Едуард? Станал е толкова нагъл и напорист, че е заприличал на самия мен.
Ким сложи длан върху устата си и също се засмя на самоироничната прозорливост на братовчед си.
— Никак не е смешно! — скастри я Стантън, въпреки че и той се смееше. — Нищо чудно утре Едуард да оповести, че смята да става едър предприемач. Навил си е на пръста на всяка цена да забогатее, за нещастие средствата ни съвсем са изтънели. Сега се караме като дърти цигани откъде да намерим капитал. Нашето благородно докторче е станало толкова ненаситно, че не иска да дели с никого печалбата. За една нощ се преобрази — от отдаден на науката аскет се превърна в капиталист, ламтящ за печалба.