Едуард се бе залисал и се наложи Ким да го потупа два пъти по рамото, докато привлече вниманието му. Забеляза, че той прави нови капсули с лекарството „Ултра“.
— Какво има? — попита ученият и се усмихна.
— Дошла съм да ви направя едно предложение — подхвана младата жена. — Не искате ли да повторим вечерята отпреди няколко седмици? Нямам нищо против да отскоча до града. Стига сте се тъпкали само с тая пица!
— Много мило! — възкликна Едуард. — Но нека да не е довечера. Бързаме.
— Обещавам, че няма да ви отнеме много време — започна да го убеждава тя.
— Казах — не! — изсъска през зъби Едуард и Ким отскочи крачка назад. Той обаче веднага се овладя и отново и се усмихна.
— Ще хапнем пица.
— Ваша работа — произнесе Ким объркана и притеснена.
Преди броени секунди Едуард бе на косъм от това да си изпусне нервите.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Да-а да! Добре съм! — сопна се той, но веднага побърза да се усмихне. — Затънали сме до гуша. Натъкнахме се на спънки, но сме на път да ги преодолеем.
Ким отстъпи още няколко крачки назад.
— Добре, ако размислиш до час, час и нещо, пак мога да отскоча до града — рече тя. — Ще бъда в къщата. Само ми звънни.
— Наистина нямаме и миг за губене — повтори Едуард. — Ти вечеряй без мен. Благодаря ти все пак за поканата. Ще предам на всички, че мислиш за нас.
Докато Ким вървеше към изхода, никой не се сбогува с нея, никой дори не я погледна. Вече отвън тя въздъхна и поклати глава. Умът и не го побираше какви са тези хора, чието настроение се мени час по час, и как търпят сами себе си! Ким вече бе на път да заключи, че като характер няма нищо общо с учените и трудно намира общ език с тях.
След като вечеря, още бе съвсем светло и тя можеше да се върне в замъка и да поработи още, но нямаше сили да иде там. Отпусна се пред телевизора. Надяваше се безсмислените телевизионни сериали да я поразсеят и тя да забрави случката в лабораторията, но колкото повече си мислеше за отношенията с Едуард и с другите, толкова повече изпадаше в тревога.
Опита се да чете, ала все не можеше да се съсредоточи. Съжали, че още днес следобед не е успяла да отскочи до юридическия факултет на Харвардския университет и да провери за какво става дума. Ставаше все по-нервна. По едно време се сети за Кинард. С кого ли беше, какво ли правеше? Дали и той си мислеше за нея?
За да се поуспокои и да укроти тревожните си мисли, Ким отново бе взела хапче ксанакс, но въпреки това се събуди. В стаята беше тъмно като в рог, тя погледна часовника и видя, че е спала съвсем малко. Облегна се на възглавницата и се заслуша, опитвайки се да разбере какво я е изтръгнало толкова рязко от сън.
Точно в този миг чу откъм задната страна на къщата глухо тътнене, сякаш някой блъскаше новите, покрити с каучук боклукчийски кофи, в облицованата с дъски стена. Ким се вцепени — представи си как някоя грамадна черна мечка рови из двора на метри от нея.
Запали нощната лампа и скочи от леглото. Заметна се с халата и нахлузи пантофите. Чу отново блъскането и притича през малкия коридор до стаята на Едуард. Запали лампата колкото да види, че леглото му е празно. Реши, че сигурно още е в лабораторията, и се притесни как ще се прибере в тъмното, затова се върна в стаята си и набра номера на лабораторията. След десетото позвъняване се отказа.
Взе електрическото фенерче, което държеше в нощното шкафче, и тръгна надолу по стълбите — смяташе да светне с фенерчето през прозореца на кухнята, под който бяха сложени кофите за смет, и да стресне животното, което се навърташе там.
Но когато зави по стъпалата и вече можеше да види антрето, застина като попарена. Бе съгледала нещо, от което кръвта и се смрази. Входната врата зееше отворена.
В началото не можеше дори да помръдне. Беше скована от ужасната мисъл, че звярът — какъвто и да беше той, — е проникнал в къщата и сега я дебне от тъмното.
Нададе ухо, но единственото, което чу, бе хорът на жабите. През отворената врата подухваше хладен ветрец. Навън ръмеше.
Къщата тънеше в гробна тишина и това обнадежди Ким, че звярът все пак не е проникнал вътре. Младата жена заслиза предпазливо надолу. На всяко стъпало спираше и отново се ослушваше дали няма да чуе издайнически звук, по който да разбере, че животното е тук. Но в къщата продължаваше да е тихо.
Ким слезе при вратата и хвана дръжката. Погледна към тъмната трапезария, сетне и към хола и понечи да затвори вратата. Движеше се много предпазливо, за да не я нападнат. Почти беше затворила вратата, когато надзърна навън и застина.