Мислите и препускаха трескаво. Ким си припомни всичките тягостни часове, които е прекарала с Алис Макмъри, и как и е плакала на рамото, че няма самочувствие и се плаши от всичко. Спомни си и обясненията на Алис: че това се дължи на безразличието на баща и, съчетано с напразните и опити да му угоди, както и на безучастността на майка и, примирила се с безконечните изневери на мъжа си. Най-неочаквано всичко това и се видя незначително и дребнаво, сякаш ставаше дума за друг човек. Всички тези разговори не я бяха пронизвали в сърцето така, както стъписването и изумлението от мъките, които е трябвало да изживее Елизабет.
Сега вече всичко и беше ясно. Не беше чак толкова важно дали не се уважава и не отстоява интересите си заради средата в която е расла, или защото по рождение е срамежлива и свита. Голата истина беше, че тя се бе оставила по течението, не бе отстоявала своите интереси и предпочитания. Ето например изборът и на професия. Или начинът, по който живееше напоследък.
Най-неочаквано се наложи Ким отново да удари спирачките. За нейна изненада и огорчение и на магистралата, където обикновено движението беше по-спокойно, се бе появило задръстване. Отново бе принудена да пъпли и да се придвижва на пресекулки. Лятната жега нахлуваше през прозорците. На западния хоризонт се трупаха огромни буреносни облаци.
Ненадейно Ким усети как я обзема решителност. Бе длъжна да промени живота си. Първо бе позволила на баща си да я разиграва и да я води за носа, въпреки че нямаха кой знае колко близки отношения. Сега позволяваше и на Едуард да прави същото. Той уж живееше с нея, но живот ли бе това! Само я използваше и не и даваше нищо в замяна. Ким не биваше да допуска лабораторията на „Омни“ да е в нейния имот, а учените да се ширят в потомствения замък на Стюартови.
Шосето се поизчисти от автомобили, Ким отново даде газ и се зарече да не позволява това да продължава и занапред. Обеща си, че още на мига, когато се прибере в имението, ще разговаря с Едуард.
Знаеше, че се размеква, ако е притисната до стената и трябва да се обяснява с някого, знаеше и че е склонна да протака, затова си напомни, че е длъжна час по-скоро да предупреди Едуард, че както личи, лекарството „Ултра“ е тератогенно и уврежда развитието на плода при бременните. Беше наясно, че тази информация е крайно важна в изследванията на експерименталните лекарства не само за да бъдат защитени бременните, но и защото много тератогенни лекарства причиняваха и рак.
Вече наближаваше седем часът, когато Ким пристигна в имението. Беше се смрачило заради буреносните облаци, които продължаваха да се събират на запад. Когато наближи лабораторията, младата жена видя, че осветлението вече е включено. Спря, но не слезе веднага от автомобила. Уж беше решила твърдо какво ще прави, а пак започна да умува дали изобщо да ходи в лабораторията. В този момент и хрумнаха безброй причини да отложи посещението. Но тя не се поддаде. Отвори вратата на автомобила и слезе.
— Ще го направиш, пък да става, каквото ще! — заповяда си на глас Ким.
Изглади гънките по престилката, оправи си косата и влезе в лабораторията.
Ала още щом вратата се затвори след нея, тя усети, че настроението тук отново се е променило. Беше сигурна, че Дейвид и Глория, дори Елинор са я забелязали да влиза, но те изобщо не и обърнаха внимание. Дори сякаш нарочно извърнаха глави. Не се чуваше смях, всички мълчаха. Напрежението бе почти осезаемо.
Това скова за миг решимостта и, тя обаче си наложи да намери Едуард — седеше в тъмния ъгъл, пред компютъра. От зеленикавия светлик на монитора лицето му бе някак зловещо.
Ким се приближи и известно време стоя отстрани — не искаше да го прекъсва. Загледана в ръцете му, които препускаха по клавиатурата, забеляза, че между отделните удари пръстите му треперят. Дишането му бе учестено и на пресекулки. Минаха няколко минути. Едуард продължаваше да не и обръща внимание.
— Моля те — рече му тя накрая с несигурен глас. — Трябва да ти кажа нещо.
— По-късно — отряза Едуард, без дори да я погледне.
— Важно е да поговорим още сега — настоя плахо младата жена.
Едуард я стресна, като най-неочаквано скочи на крака. От внезапното движение столът му на колелца се плъзна стремително и се блъсна о шкафа. Мъжът доближи лице досами Ким, така че тя видя червените жилчици в изпъкналите му очи.