Тя включи и нощната лампа. Младият мъж бе самото въплъщение на спокойствието: лицето му беше отпуснато, устата зееше отворена. Ким го хвана за раменете, раздруса го с все сили и го повика за кой ли път. Той се размърда неспокойно и отвори неразбиращо очи.
— Едуард? Добре ли си? — попита младата жена. — Събуди се! Разтърси го отново: главата му климна първо на едната, сетне и на другата страна, все едно беше на парцалена кукла. Едуард започна да се озърта, сякаш не осъзнаваше къде се намира. Най-сетне погледът му се фокусира върху Ким.
Зениците му внезапно се разшириха като на котка, която се готви за скок. После той присви очи, докато те не се превърнаха в тесни цепки, и оголи горните си зъби. Спокойното му допреди малко лице се сгърчи в гримаса на необуздана ярост.
Потресена от тази ужасна промяна, Ким пусна раменете му и отстъпи назад. Не можеше да повярва, че Едуард се е разгневил толкова само защото го е събудила. Той изръмжа като див звяр и се надигна в леглото — гледаше я, без да мига, с нечовешка омраза. Изглеждаше готов да я убие.
Тя се втурна към вратата — бе усетила, че след миг той ще се нахвърли. Чу го, че рухва на пода, явно се бе препънал в панталона, който не бе изул докрай. Затръшна вратата на стаята му подире си и завъртя стария ключ.
Спусна се надолу по стълбите към телефона в кухнята. Разбираше, че с Едуард се е случило нещо ужасно. Той не просто и беше ядосан — държеше се като превъртял.
— Майчице! — трепереше Ким и в главата и хаотично се въртяха едни и същи въпроси. — Полудял ли е? Или е дрогиран? Какво става? Та той е готов да ме разкъса! Какво да правя?.
Младата жена трескаво набра телефона на полицията, но докато се свърже, вратата на стаята горе изпращя и се хласна о стената. След миг Ким чу как Едуард ръмжи в горния край на стълбището, а после затича с тежка стъпка надолу.
Уплашена до смърт, Ким захвърли слушалката и побягна към задната врата. Извърна се за миг и погледна през рамо. Зърна Едуард, който се блъсна с все сила о масата в трапезарията, яростно я преобърна с две ръце, с хаотични ритници размята изпречилите се на пътя му столове и се хвърли да я догонва. Беше направо обезумял.
Ким отвори рязко вратата и панически се втурна под проливния дъжд — водната завеса в миг я измокри до кости. Единствената и мисъл бе да повика някого на помощ, а най-близкото място беше замъкът. Младата жена заобиколи къщата и се понесе колкото и крака държат през подгизналата, тънеща в мрак морава.
Поредната страховита светкавица озари всичко наоколо с режещ електрически блясък, замъкът се открои върху тъмното небе. Последва оглушителен гръм, който отекна в надвисналата фасада на постройката. Ким го почувства като удар в стомаха — потрепера, олюля се от страх и за малко да падне. Обаче не спря — с облекчение бе видяла, че някои от прозорците в крилото за прислугата светят.
На пътеката пред замъка си наложи да забави крачка. Бе толкова уплашена, че изобщо не беше усетила как тича боса, тук обаче острите камъчета чакъл я забавиха. Ким се насочи вече по-бавно към една от пристройките, но когато наближи празния ров, забеляза, че вратата на парадния вход зее отворена.
Останала без дъх, се вмъкна като хала вътре. От тъмния вестибюл се завтече право към балната зала. През огромните прозорци струеше бледата светлина на съседните градчета и призрачните отражения създаваха атмосфера на тревожна възбуда.
Бе направила само няколко крачки, когато насмалко да се блъсне в Елинор, която беше по мокра бяла дантелена нощница, прилепнала плътно, като втора кожа по тялото и. Жената я подмина, залутана като в някакъв транс.
Ким спря като попарена. Сега вече знаеше, че е била права: по моравата наистина беше тичала Елинор. Понечи да я предупреди за Едуард, ала думите заседнаха в гърлото и. На мъждивата светлина лицето на Елинор също като лицето на Едуард бе сгърчено от неизразима животинска ярост. И още по-ужасно: устата и бе цялата в кръв, сякаш бе яла сурово месо.
Докато Ким се опитваше да се съвземе от видяното, Едуард нахлу в залата. Подвоуми се — затърси с очи Ким в сумрака. Мократа му коса бе залепнала за главата. Едуард беше само по тенис фланелка и боксерки, целите оплескани с кал.
Ким се извърна с лице към него. Отново затаи дъх, съгледала промененото му изображение. Чертите му си бяха същите, но лицето му излъчваше животинска ярост.