Тя заслиза по стълбището, ала не стигна далеч. Само след няколко крачки съгледа Глория — беше два етажа по-долу, на партера. Сновеше напред-назад пред стълбището досущ котка, дебнеща мишка. За беда я видя и изпищя, сетне се завтече нагоре.
Ким се обърна и хукна колкото и крака държат назад към коридора. Влезе отново в централната част на сградата и закуцука по главното стълбище. Чу зад себе си оглушителен трясък и викове — Глория очевидно се бе препънала в нещо.
Ким слезе по главното стълбище, допряла гръб до стената, за да не я видят от долу. Вече на междинната площадка надзърна предпазливо към балната зала. Слава Богу, вътре нямаше никого.
Пое си дълбоко въздух и слезе на партера, след което тръгна към входния вестибюл. Беше на три-четири метра от целта си, когато с ужас видя Елинор да се прокрадва в другия край на вестибюла, точно срещу входа. И тя като Глория сякаш дебнеше нещо. За разлика от нея обаче не видя Ким.
Тя се дръпна бързо, за да се махне от полезрението и. Ала в същия миг усети, че някой слиза по главното стълбище и не след дълго ще бъде при нея.
Без разсъждава дълго, закуцука и се шмугна в тоалетната. Затвори вратата и я заключи. Точно тогава чу право над главата си стъпки.
Помъчи се да се поуспокои и да не диша толкова тежко — стъпките продължиха да слизат, после заглъхнаха. Човекът явно вече се движеше по дебелите персийски килими, с които бе застлан мраморният под в балната зала.
Обхвана я отчаяние. Сега, когато разполагаше с малко време за да помисли, си даде сметка, че е парализирана от ужас. Не виждаше изход. Поне да не я болеше толкова това коляно! Бе мокра до кости и трепереше като листо.
Спомни си събитията от последните няколко дни. Дали Едуард и останалите не бяха изпадали и друг път в това животинско състояние? Ако наистина не им беше за пръв път и те са се досещали за това, беше ясно защо напоследък тънеха в такова мрачно настроение. Потресена, Ким осъзна, че никак не е изключено тъкмо те да са в дъното на злочестините, сполетели напоследък околността, за които всички виняха някакво побесняло животно или разпалували се момчетии. Ким потрепери от отвращение. Изобщо вече не се съмняваше, че всичко това е предизвикано от лекарството „Ултра“. Откакто го вземаха, изследователите сякаш бяха обладани от злите сили — също както хората, получавали пристъпи на „обсебеност от дявола“ през 1692 година.
Това обнадежди донякъде Ким. Ако беше на прав път, точно както в старите филми на ужасите учените пак щяха да станат нормални хора още с първите лъчи на слънцето. Младата жена просто трябваше да изчака и да се крие, докато се зазори.
Наведе се и остави горелката и запалката върху пода. Намери опипом в тъмното пръчката с хавлиената кърпа и криво-ляво се избърса. После се заметна с кърпата, за да се постопли и да спре да трепери. Седна върху сваления капак на тоалетната чиния, за да не натоварва повече стеклото си коляно.
Минутите се нижеха — Ким нямаше как да разбере колко време е минало. В къщата се бе възцарила тишина. После внезапно се чу трясък от счупено стъкло и младата жена подскочи като попарена. Беше се надявала да са се отказали да я търсят, те обаче явно още бяха по следите и. Малко след това чу шум от отваряне и затваряне на врати и шкафове.
Мускулите и се напрегнаха, когато усети, че някой от преследвачите слиза по стълбището над главата и. Който и да беше, се движеше бавно и често спираше. Ким се разтрепери — струваше и се, че накъсаното и дишане кънти из целия замък и непременно ще я издаде. Господи, никога ли нямаше да свърши тази ужасна нощ?!
Дочу още един натрапчив звук — някой душеше точно както преди две нощи Едуард при бараката. Спомни си как той и бе обяснявал, че едно от въздействията на лекарството е необичайното изостряне на сетивата. Устата на младата жена пресъхна. Щом Едуард бе надушил онзи път парфюма и, какво му пречеше да я открие и сега?
Помъчи се да се овладее и да не трепери, а през това време човекът слезе в подножието на стълбището. Поспря, сетне тръгна пак и този път вече застана точно пред нейната врата.
Ким отново го чу как души. След това той сграбчи откъм външната страна бравата на вратата и я разтресе с все сила. Ким затаи дъх и примижа.
Минутите се нижеха мъчително бавно. Стори и се, че приближават и останалите преследвачи. Очите и се разшириха от ужас, когато някой задумка с пестник по вратата. Тя все още не поддаваше, но докога ли? Беше скована от малки дъсчици. Ким беше наясно, че няма да издържи дълго.
Паниката отново я плисна. Младата жена приклекна и затърси пипнешком поялната лампа. Не я намери веднага и сърцето и заби като обезумяло. Тя приплъзна трескаво ръка на по-голяма дъга. Въздъхна, когато напипа горелката. До нея беше и запалката.