— Извинявай, че те накарах да чакаш — заоправдава се младата жена, след като слезе при него.
Беше облечена в къси панталонки в защитен цвят и най-обикновена бяла фланелка. Бе вързала черната си гъста коса на конска опашка.
— Извинявай, че закъснях — рече Едуард. Сякаш се бяха наговорили, той също беше облечен спортно. — Наложи се да отскоча до лабораторията.
Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.
— Е, вече наистина прекалихме с извиненията! — рече младата жена.
Качиха се в автомобила на Едуард — марка „Сааб“, поеха на север и скоро излязоха от града. Денят беше ясен, времето бе хубаво и макар още да беше рано, слънцето вече намекваше за лятната си мощ. Ким смъкна прозореца и закачливо протегна ръка.
— Все едно отиваме на кратка почивка — каза тя.
— Това важи най-вече за мен — съгласи се Едуард. — Срам, не срам, трябва да си призная, че почти всеки ден съм в лабораторията.
— И в събота и неделя ли? — изненада се Ким.
— Да, по цяла седмица — отвърна ученият. — Разбирам, че е неделя най-често по това, че хората около мен са по малко. Май наистина съм голям сухар.
— Бих казала по-скоро, че си отдаден на професията си — възрази младата жена. — Освен това виждам, че си и много галантен. Цветята, които ми пращаш всеки ден, са невероятни, но не съм свикнала на подобно внимание.
— О, да не го правим на въпрос!
Ким усещаше, че той е притеснен. Непрекъснато отместваше косата върху челото си.
— За мен е важно — рече тя топло. — Още веднъж ти благодаря.
— Трудно ли взе ключовете от старата къща? — попита Едуард, за да смени темата.
Ким поклати глава.
— Напротив. Вчера след работа отидох при адвокатите и те веднага ми ги дадоха.
Пътуваха на север по шосе 93, после завиха на изток, по шосе 128. Почти нямаше движение.
— Снощи беше много приятно — подхвана Едуард.
— И аз мисля така — съгласи се младата жена. — Благодаря ти. Но когато днес сутринта се замислих, си дадох сметка, че съм говорила само аз. Извинявай. През цялото време те занимавах със себе си и със семейството си.
— Ето, пак започна да се извиняваш — усмихна се Едуард.
Ким се удари с все сила по бедрото — уж се разкайваше.
— Непоправима съм — засмя се и тя.
— Освен това трябва да се извинявам аз, а не ти — продължи Едуард. — Обсипах те най-безмилостно с лавина от въпроси, някои от които твърде лични.
— Изобщо не ти се сърдя — възрази младата жена. — Дано само не съм те уплашила, когато се впуснах да разправям как в първите курсове на колежа съм получавала пристъпи на тревога.
— Я не се занасяй! — засмя се пак Едуард. — Според мен всички се притесняваме. В колежа и аз си умирах от страх преди всяко упражнение и изпит, макар че никога не съм имал проблеми с оценките.
— Е, моето не беше просто притеснение — уточни Ким. — По едно време за кратко дори получих нещо като страхова невроза — не смеех да се кача например на кола.
— Взимала ли си някакви лекарства? — поинтересува се Едуард.
— Да, за кратко ксанакс.
— А опитвала ли си прозак?
Ким се извърна и го погледна.
— Никога! — отсече тя. — Защо да вземам прозак?
— Спомена, че си страдала от пристъпи на тревога и от стеснителност — отвърна Едуард. — Прозак е ефикасен и за двете.
— Никой не ми е предписвал прозак — каза младата жена. — А дори и да ми го бяха предписали, пак нямаше да го вземам. Не съм привърженик на манията да се тъпчем е лекарства за всяка дреболия. Пък и да си срамежлив не е болест. Според мен трябва да посягаме към тях само при тежки заболявания.
— Извинявай — каза пак Едуард. — Не исках да те обидя.
— Не съм се обидила — възрази младата жена. — Но по този въпрос съм категорична. Като медицинска сестра съм се нагледала на хора, които прекаляват с медикаментите, фирмите, производителки на лекарства, са ни втълпили, че за всеки проблем си има и хапче.
— Като цяло съм съгласен с теб — отбеляза ученият. — Но като неврохимик разглеждам поведението и настроенията през призмата на биохимията и вече се отнасям по-различно към чистите психотропни лекарства.
— Какво ще рече „чисти“ лекарства? — попита Ким.
— Лекарства, които почти нямат странично действие.
— Всички лекарства имат странично действие.
— Сигурно — съгласи се Едуард. — В някой случаи обаче то е минимално и съизмерено с ползата, представлява допустим риск.
— Тъкмо тук е коренът на философския спор — отбеляза Ким.
— О, покрай това се сетих за двете книги, които обещах да ти дам — рече Едуард. Пресегна се към задната седалка, взе томчетата и ги плъзна върху скута на младата жена. Тя ги прелисти и на шега възропта, че нямало картинки. Едуард се засмя. — В книгата за съдебните процеси срещу салемските вещици се опитах да открия твоята прапрабаба — рече той. — Но в показалеца няма Елизабет Стюарт. Сигурна ли си, че е била обесена? Авторите са проучили всички източници.