— Не си се шегувала, когато каза, че прилича на Къщата на вещиците — отбеляза Едуард. — И тази къща е с огромен комин, със същия наклонен покрив с фронтон, също е обкована с дъски и има прозорци със стъкла във формата на диамант. Но най-интересното е, че и тук вторият кат е издаден напред. Защо ли?
— Никой не знае със сигурност — отвърна младата жена. — Съдебната палата, в която се помещава институтът „Пийбоди-Есекс“, е със същата архитектура.
— Украшенията по корнизите са много по-интересни от тези в Къщата на вещиците — рече Едуард.
— Който ги е правил, е имал вкус — съгласи се Ким. — Прелестна къща. Много по-изискана е от замъка.
Тръгнаха да разглеждат старата постройка, като от време на време спираха и сочеха един или друг детайл. Отзад Едуард забеляза по-малка постройка. Попита и тя ли е толкова стара.
— Според мен да — отвърна младата жена. — Казвали са ми, че е била за животните. — Нещо като малка плевня.
Върнаха се при входната врата и се наложи Ким да пробва един по един ключовете в голямата връзка, докато я отключи. И тя изскърца като портата.
— Имам чувството, че е населена от духове — отбеляза Едуард.
— Не говори така — скастри го Ким.
— Само не ми казвай, че вярваш в духове — засмя се мъжът.
— Нека кажем, че ги уважавам — усмихна се и младата жена. — Ти си пръв.
Едуард влезе в малко входно антре. Точно пред него имаше вита стълба, чиито горни стъпала не се виждаха. От двете страни имаше високи врати. Вратата вдясно водеше към кухнята, тази вляво — към всекидневната.
— Къде ще влезем най-напред? — попита Едуард.
— Ти си гостът тук.
— Нека тогава идем във всекидневната.
В помещението имаше огромна камина, дълга близо два метра. Виждаха се и мебели в колониален стил, както и градински инструменти и други сечива. Най-интересно беше леглото с балдахин — беше извезан с вълнен конец и си личеше, че се е запазил от едно време. Едуард отиде при камината и надзърна към комина.
— Още може да се използва — отбеляза той. Извърна очи към стената над камината. Отстъпи крачка назад и пак я погледна. — Виждаш ли правоъгълника, почти не личи? — попита мъжът.
Ким застана до него в средата на помещението и се взря в стената.
— Да, виждам го — потвърди тя. — Там явно е имало картина.
— И аз си помислих същото — подкрепи я Едуард. Наплюнчи върха на пръста си и опита да заличи очертанията. Не успя. — Както гледам, е висяла тук доста години, щом пушекът е оставил такова петно.
Излязоха от дневната и се качиха по стълбите. В горния край имаше малък кабинет — падаше се точно над входното антре. Над всекидневната и кухнята имаше стаи с камини. Обзавеждането се състоеше само от легла и един чекрък.
Ким и Едуард се върнаха в кухнята на първия етаж и отново се удивиха от размерите на огнището. Според Едуард то бе дълго близо три метра. Виждаха се дори стари тенджери, тигани и грънци.
— Представяш ли си да готвиш тук? — попита той.
— Не — завъртя глава Ким. — Дори в съвременните кухни виждам доста зор.
— Жените от колониалната епоха явно ги е бивало да боравят с огъня — Едуард надзърна с комично страхопочитание в пещта. — Как ли са определяли температурата? При печенето на хляб тя е много важна, доколкото знам.
Отидоха през вратата в пристройката. С изненада откриха втора кухня.
— Вероятно са я използвали през лятото — отбеляза младата жена. — В топло време сигурно е било твърде неприятно да палят огромното огнище вътре в къщата.
— Точно така — съгласи се Едуард.
Върнаха се в старата къща и прехапал долна устна, Едуард застана насред кухнята.
Ким го погледна.
— Какво има? — попита тя.
— Не ти ли е хрумвало да живееш тук? — поинтересува се Едуард.
— Не — призна си Ким. — Все едно да се изнеса на къмпинг.
— Нямах предвид да живееш в къщата в сегашния и вид — възрази мъжът. — Но няма да е никак сложно сградата да се обнови.
— Да се ремонтира ли? — попита Ким. — Няма да си простя, ако я съсипем като историческа забележителност.
— Напълно съгласен съм с теб — съгласи се Едуард. — Но не виждам защо ще съсипваш къщата. Би могла да направиш в пристройката съвременна кухня и баня, тя и бездруго е строена по-късно. Не се налага да нарушаваш целостта на основната сграда.
— Наистина ли мислиш така? — попита Ким. Огледа се. Постройката наистина беше прелестна и младата жена си каза, че ще е истинско предизвикателство да я обзаведе.
— Освен това — допълни Едуард — и бездруго ще си принудена да се изнесеш от сегашното си жилище. Срамота е да държите цялото имение празно. Рано или късно вандалите ще го вземат на мушка и наистина ще го съсипят.