— Не бих могъл да се закълна — призна другият мъж. — Повторих онова, което съм чувал.
— Не откривам името на Елизабет в изследванията за съдебните процеси срещу вещиците — отбеляза Едуард. — А авторите им са правили задълбочени проучвания.
— Чувал съм тази история от леля си — отвърна Стантън. — Според нея Стюартови открай време пазели тайната като зеницата на окото си. И нищо чудно, тя е доста позорна. Ако наистина става дума за някаква шарлатанска далавера… И аз не бих я развявал наляво и надясно.
— Да предположим, че всичко това наистина се е случило — каза Едуард. — Защо, по дяволите, продължават да се срамуват дори днес? Станало е толкова отдавна. Разбирам да го смятат за позор едно-две поколения, но три века?
Стантън сви рамене.
— Да, странно е — съгласи се той. — Сигурно не трябваше да споменавам за това. Разбере ли, че го разправям под път и над път, леля ще ми откъсне главата.
— В началото дори Ким не искаше да говорим за случката — прекъсна го Едуард.
— Вероятно заради майка си — драгата ми леля — рече Стантън. — Тя винаги е държала на доброто си име и на другите светски дивотии. Голяма пудра е, ама инак е симпатяга.
— Ким ме заведе в семейното имение — сподели Едуард. — Влязохме дори в къщата, където може би е живяла Елизабет.
Стантън го погледна и поклати възхитено глава.
— Бре, бре! — възкликна той. — Не си губиш времето, тигре.
— Стига с това мръснишно подсъзнание, всичко си беше съвсем безобидно — заоправдава се Едуард. — Имението ми се видя много красиво, а и така се пробуди интересът на Ким към Елизабет.
— Майка и ще има да се муси — отбеляза другият мъж.
— Бих могъл да помогна на семейството да преодолее предразсъдъците си — каза ученият.
Отвори найлоновия плик върху коленете си и извади една от пластмасовите кутии, които двамата с Ким бяха донесли от Салем. Обясни на приятеля си какво има вътре.
— Май наистина си влюбен — възкликна Стантън. — Инак едва ли щеше да си правиш труда.
— Докажа ли, че в дъното на лова на вещици в Салем е моравото рогче — поясни Едуард, — това ще премахне петното от името на хората, свързани по един или друг начин с него, особено на Стюартови.
— Въпреки това продължавам да твърдя, че си хлътнал до уши — упорстваше приятелят му. — Хвърлил си доста усилия, за да ми изтъкваш разни теоретични доводи. Не мога да те накарам да направиш за мен и стотна от това, въпреки че ще намажеш и ти.
Едуард въздъхна.
— Добре де — рече той. — Както гледам, се налага да обясня, че като неврохимик ми е интересно да проуча дали причина за лова на вещици в Салем не е някой халюциноген.
— Разбирам те — успокои го Стантън. — Всички са запленени от историята със салемските вещици. Не е нужно да си неврохимик, за да проявяваш интерес.
— Предприемачът като философ — засмя се Едуард. — Допреди пет минути щях да го възприема като оксиморон. Я ми обясни какво ще рече „всички се прехласват“.
— Ами хората си падат по такива неща — подхвана приятелят му. — Да вземем египетските пирамиди. Всички смятат, че е изключено това да са просто купчина камъни — непременно трябва да са и прозорец към свръхестественото.
— Не съм съвсем съгласен — възрази Едуард и отмести пробите от почвата. — Като медик просто търся някакво научно обяснение.
— Бабини деветини! — знаеше си своето Стантън. Остави Едуард на авеню Дивинити в Кеймбридж. Тъкмо приятелят му да затвори вратата на колата, и той му напомни за кой ли път непременно да прочетял проспекта на „Дженетрикс“.
Едуард заобиколи сградата на Богословския факултет и влезе в биологическата лаборатория към Харвардския университет. Попита секретарката как да намери Кевин Скрантън и тя го упъти. Завари брадатия си приятел да работи в лабораторията. Бяха следвали заедно, но не се бяха виждали, откакто Едуард се бе върнал да преподава в Харвард. Десетина минути си спомняха за доброто старо време, сетне Едуард обясни защо е дошъл. Остави трите кутии в края на писалището.
— Виж дали има Claviceps purpurea — помоли той.
Кевин взе една от кутиите и махна капака.
— Защо? — поинтересува се той и вдигна с пръсти мъничко от почвата.
— Няма да се сетиш за нищо на света — отвърна приятелят му.
После му обясни как се е сдобил с пробите и че го интересуват във връзка със съдебните процеси срещу салемските вещици. Не спомена името на Стюартови — дължеше поне това на Ким.