Выбрать главу

— Магаре! — отсече тя. Знаеше по-добре от всеки друг какви са отношенията между Ким и Кинард. — Не позволявай на този себичен тип да ти се качва на главата.

След внезапната поява на Марша, Ким вече не успя да сдържи сълзите.

— Мразя караниците и обясненията — проплака тя.

— Държа се безупречно — похвали я приятелката и и подаде хартиена носна кърпичка.

— Дори не се извини, моля ти се! — допълни Ким и си избърса очите.

— Безчувствен негодник — отсече другата жена, за да я поуспокои.

— И аз не знам къде сбърках — въздъхна Ким. — Доскоро си въобразявах, че нещата между нас вървят добре.

— Нищо не си сбъркала — увери я Марша. — За всичко е виновен той. Егоист! Виж как се държи Едуард. Едуард ти праща цветя всеки Божи ден.

— Не ми трябват цветя! — възрази Ким.

— Важно е отношението, не цветята — вметна назидателно Марша. — Кинард изобщо не се съобразява с чувствата ти. Заслужаваш нещо повече.

— Не знам — проплака пак Ким. — Едно обаче е сигурно. Трябва да променя нещо в живота си. Смятам да отида да живея в Салем. Решила съм да ремонтирам една стара къща в семейното имение, което наследихме с брат ми.

— Страхотно! — ахна приятелката и. — Ще ти се отрази добре да промениш обстановката, още повече че и Кинард живее в нашия квартал.

— Тъкмо това си казах и аз. Веднага след работа отивам в Салем. Защо не дойдеш с мен? Не ми се ходи сама, пък и сигурно ще ти хрумне някоя интересна идея за къщата.

— Нека да е друг път — отказа Марша. — Имам среща с едни хора в апартамента.

След работа Ким предаде отчета си, качи се в колата и излезе извън града. Почти нямаше движение, но малкото автомобили караха като бесни, особено след моста Тобин. Ким внезапно реши да се отбие в дома на Марбърхед Нек, където беше израсла.

— Има ли някого? — провикна се, след като влезе в антрето на къщата, построена в стила на френските замъци.

Беше разположена на чудно място, точно над океана. Приличаше донякъде на замъка в имението, макар че беше по-малка и бе обзаведена с много по-голям вкус.

— На терасата съм, моето момиче — отвърна отдалеч майка и Джойс.

Ким изтича нагоре по централното стълбище, мина по дългия коридор и влезе в помещението, където майка и стоеше почти през цялото време. Остъклената тераса излизаше на стръмна стъпаловидна морава, но на изток се откриваше невероятен изглед към океана.

— Още си по бяла престилка — скастри я майка и. В тона и се долавяха пренебрежителни нотки, което не убягна на Ким.

— Идвам направо от работа — заоправдава се тя. — Исках да избегна задръстванията.

— Дано не си донесла микроби — сопна се Джойс. — Само това оставаше — пак да легна болна.

— Не работя със заразни болести — възрази младата жена. — В моето отделение бактериите вероятно са по малко, отколкото тук.

— Дано — тросна се пак майка и.

Двете жени не си приличаха. Ким се беше метнала на баща си в лице и коса. Лицето на Джойс беше тясно, с малки очи и почти орлов нос. Навремето косата и бе кестенява, сега обаче в нея просветваха сребърни нишки, което придаваше на бялото и лице благородство.

— Още си по нощница — отбеляза дъщерята и седна на канапето срещу шезлонга на майка си.

— Нямах причини да се обличам — отвърна Джойс. — Пък и не ми е добре.

— Значи татко го няма — вметна Ким — през годините бе усвоила навиците на майка си.

— Замина снощи в кратка командировка до Лондон.

— Жалко — въздъхна дъщерята.

— Е, все ще го преживеем някак — изсъска по-възрастната жена. — Не че когато е тук ми обръща някакво внимание… Искаше да го видиш ли?

— Надявах се.

— Връща се в четвъртък — каза Джойс. — Ако му скимне, разбира се.

Ким разпозна мъченическия тон на майка си.

— И Грейс Трейтърс ли е с него? — поинтересува се Ким за секретарката на баща си — една от многото, извървили се през кабинета му.

— Защо изобщо питаш — отвърна гневно Джойс. — Не може да си върже обувките без нея.

— Щом толкова се дразниш, защо си мълчиш, мамо? — попита Ким.

— Нямам избор — въздъхна отчаяно Джойс.

Ким съжали, че изобщо е подхващала дума за това — чувстваше се като в небрано лозе. Беше и мъчно за майка и че е принудена да търпи всичко това, същевременно обаче и се ядосваше, задето се прави на жертва. Баща и открай време имаше връзки и връзчици, кога открити, кога тайни — Ким не го помнеше друг. Реши да смени темата и попита за Елизабет Стюарт.

Очилата за четене на Джойс паднаха от върха на носа и, където едва се крепяха, и увиснаха на верижката върху гърдите и.