— Ама че въпрос! — ахна тя. — Откъде пък ти хрумна да питаш за нея?
— Случайно открих във винарската изба на дядо портрета и — обясни младата жена. — Доста се стреснах — Елизабет е имала същите на цвят очи като моите. Въобще приликата и с мен е плашеща. После си дадох сметка, че знам за нея съвсем малко. Наистина ли е била обесена като вещица?
— Не ми се говори за това — прекъсна я Джойс.
— Но защо, мамо?
— Темата е табу! — отсече по-възрастната жена.
— Припомни го на племенника си Стантън. Наскоро вечеряхме заедно и той отвори дума за това.
— На всяка цена ще му напомня — закани се Джойс. — Не се съмнявай!
— Защо всички в рода ни мълчат като заклети и всякак заобикалят темата, след като са изтекли вече толкова години? — не мирясваше Ким.
— Защото едва ли е повод за гордост — рече майка и. — Зловеща история.
— Вчера прочетох някои неща за съдебните процеси срещу салемските вещици — допълни Ким. — Написани са много книги. Но никъде не се споменава и дума за Елизабет Стюарт. Започнах да се чудя дали изобщо е имала нещо общо с лова на вещици.
— Мен ако питаш, има — бе категорична майка и. — Но да не говорим за това. Какво си правила в Салем?
— Бях в замъка — обясни дъщерята. — В събота отскочих до имението. Решила съм да ремонтирам старата къща и да се пренеса в нея.
— И таз добра! Това пък откъде ти хрумна? — изуми се майка и. — Къщата е малка, няма къде да се завъртиш.
— Ще стане за чудо и приказ — усмихна се Ким. — Пък е и по-голяма от сегашното ми жилище. Освен това ми се ще да се махна от Бостън.
— Според мен се иска огромен труд, за да я направиш годна за живеене — настоя майката.
— Отчасти и заради това смятах да поговоря с татко — каза Ким. — Но него, естествено, го няма. Все така се получава — точно когато ми е най-нужен, не е тук.
— Той нямаше да ти помогне — рече Джойс. — Поговори с Джордж Харис и Марк Стивънс, строителния предприемач и архитекта, които ремонтираха нашата къща — справиха се чудесно. Работят заедно, а фирмата им е в Салем — много удобно за теб. Но трябва да се посъветваш и с брат си.
— Това се разбира от само себе си!
— Звънни му оттук — предложи майката. — През това време аз ще се свържа по другата линия със строителния предприемач и архитекта.
Джойс стана от шезлонга и излезе. Усмихната, Ким сложи телефонния апарат върху коленете си. Майка и непрекъснато я изумяваше. Беше ту самото въплъщение на самовглъбеността и вцепенението, ту в следващия миг преливаше от енергия и се запретваше да помага на другите. Ким интуитивно се досещаше какъв е проблемът: майка и просто скучаеше. За разлика от приятелките си не се занимаваше с благотворителност.
Докато набираше номера, Ким си погледна часовника и се опита да пресметне колко е часът в Лондон. Не че имаше някакво значение. Брат и беше нощна птица — работеше в малките часове, а през деня си отспиваше.
Брайън вдигна още на първото позвъняване. След обичайните любезни реплики Ким му описа какво е решила да прави. Брайън начаса я подкрепи, дори я насърчи. Според него било за предпочитане имението да не запустява. Държеше само на обзавеждането в замъка.
— Там няма да пипам нищо — обеща сестра му. — Ще те изчакам да се прибереш в Щатите.
— Става — съгласи се Брайън.
— Къде е татко? — поинтересува се младата жена.
— Отседнал е в хотел „Риц“.
— Ами Грейс?
— Защо изобщо питаш! — засмя се Брайън. — Прибират се в четвъртък.
Докато Ким се сбогуваше с брат си, майка и се приближи и мълком и връчи листче хартия с телефонен номер върху него.
— Кого да търся?
— Марк Стивънс — отвърна Джойс. — Очаква да му се обадиш.
Разговорът и с Марк Стивънс не трая дълго. Той предложи след половин час да се срещнат в имението — трябвало да види сградата, за да е в състояние да даде разумни съвети. Ким прие.
— Решиш ли да ремонтираш онази съборетина, поне ще си в добри ръце — отбеляза майка и, след като младата жена затвори.
— Ще тръгвам — рече Ким и скочи на крака. Въпреки усилията да не обръща внимание на Джойс бе усетила, че отново се дразни от нея. Притесняваше се, че майка и си вре носа във всичко. Спомни си как е накарала Стантън да я запознае с някого, понеже била скъсала с Кинард.
— Почакай, ще те изпратя — понечи да се изправи Джойс.
— Няма нужда, мамо — възпря я Ким, като едва скриваше раздразнението си.
— Искам да те изпратя — настоя по-възрастната жена. Тръгнаха по дългия коридор.
— Когато говориш с баща си за старата къща — подзе бавно Джойс, — ти препоръчвам да не отваряш дума за Елизабет Стюарт. Само ще се ядоса.