— Защо пък ще се ядосва? — учуди се Ким.
— Не се разстройвай. Просто се опитвам да запазя мира в семейството.
— Но това е смешно! — присви устни младата жена. — Не разбирам.
— Знам само, че Елизабет е произхождала от бедно селско семейство и е била родом от Андовър — поясни майката. — Дори не е членувала официално в църквата.
— Чудо голямо, какво значение има това днес! — възмути се дъщерята. — Най-ироничното е, че броени месеци след обесването някои съдебни заседатели и съдии са се извинили пред всички, понеже са осъзнали, че са качили на бесилото невинни хора. А ето, че цели триста години след лова на вещици ние дори отказваме да говорим за Елизабет. Глупаво е. И защо името и го няма в нито една от книгите?
— Очевидно, защото семейството не е искало — каза майка и. — Според мен роднините и не са я смятали за невинна. Затова и ние не бива да вадим на показ кирливите си ризи.
— Бабини деветини! — отсече Ким. Качи се на колата и потегли от Марбълхед Нек. Щом навлезе в самия Марбълхед, се видя принудена да намали скоростта — караше като фурия, тласкана от смътното чувство за обида. Докато подминаваше Къщата на вещиците в Салем, подреди мислите си и си призна, че въпреки предупрежденията на майка и, или може би тъкмо заради тях, любопитството и към Елизабет и лова на вещици става неудържимо.
Когато спря пред портата на семейното имение, видя, че встрани от пътя е паркиран форд бронко. Слезе от колата с ключовете за катинара на портата и в този момент видя как от форда излизат двама мъже. Единият беше набит и мускулест, сякаш всеки ден се поти над щангите. Другият също беше възтежък и като че ли бе останал без дъх само от това, че е слязъл от автомобила.
Набитият се представи като Марк Стивънс, а мускулестият — като Джордж Харис. След кратката размяна на любезности всички отново се метнаха в колите и не след дълго спряха пред изумителната сграда.
— Невероятно! — ахна Марк — беше като хипнотизиран от постройката.
— Солидна, много добре построена сграда — одобрително поклати глава и Харис.
— Сложно ли е да бъде обновена? — поинтересува се младата жена.
— Не е проблем — отвърна Марк. Погледна и Джордж, който също кимна.
— Ще стане за чудо и приказ — подкрепи го вторият мъж. — Няма да я познаете, когато привършим.
— Може ли да я ремонтирате, без да пострада историческата стойност на постройката? — попита Ким.
— Ама разбира се — отвърна Марк. — Ще скрием в мазето тръбите и електрическата инсталация за пристройката. Изобщо няма да ги виждате.
— Ще прокопаем дълбок ров — уточни Джордж. — Тръбите и инсталацията ще минават под съществуващата основа, за да не я нарушаваме. Ще ви посъветвам само да сложите в подземието циментов под.
— А дали може да стане до първи септември? — поинтересува се младата жена.
Марк и Джордж се спогледаха. Джордж кимна и каза, че ще приключат дотогава с ремонта, стига тя да им даде простор на действие.
— Добре. Кога можете да започнете?
— Незабавно — отвърна Джордж. — Ако наистина държите да приключим до първи септември, се налага да започнем още утре.
— Работили сме много за баща ви — уточни Марк. — И тук ще се справим, както сме се справяли винаги досега. В цената ще включим материалите, съкратените срокове и печалбата.
— Дадено — съгласи се Ким с подновена решимост. — С ентусиазма си разсеяхте и последните ми задръжки. Какво ще се иска от мен, за да започнете?
— Ще започнем на устна уговорка — отговори Марк. — А ние ще имаме грижата да съставим договорите, които могат да бъдат подписани и по-нататък.
— Чудесно — рече младата жена. Протегна длан и двамата мъже скрепиха с ръкостискане споразумението.
Мъжете се заеха веднага да измерват помещенията с ролетката, а Ким излезе навън. Отдалечи се на петдесетина метра, обърна се и с преценяващ поглед се взря в къщата. Прекрасна беше, наистина. Най-неочаквано се запита как ли се е чувствала Елизабет, когато за пръв път е съгледала постройката и е дошла да живее тук — дали също се е вълнувала толкова много, радвала ли се е, дали сърцето и е трепнало от предчувствие, че няма да доживее в нея последните си часове… Ето как старите духове напомнят за себе си, помисли си Ким. Когато мислиш, че всичко в живота ти е ясно и подредено, внезапно те връхлита нещо. Нещо отвъдно, далечно, но и по странен начин близко.
Не знаеше колко време е стояла така — притисната от спомени, обзета от съмнения и изпълнена с решимост да разбули загадката. В един момент тръсна глава, сякаш да прогони някакво видение и се отправи обратно.