— Още не знаеш със сигурност, че е била обесена — напомни и Едуард.
— Така е — поклати глава Ким. — От писмото обаче се изяснява поне една причина да я обявят за вещица. От книгите, които прочетох, разбрах, че във времето на пуританите не се е гледало с добро око на хората, променили положението си в обществото — смятало се е, че така те престъпват волята Божия. Елизабет попада тъкмо в тази категория — от дъщеря на селянин сиромах е станала жена на сравнително заможен търговец.
— Едно е да си уязвим, съвсем друго — да те обявят за вещица — възрази Едуард. — Питам се каква ли всъщност е била съдбата и — в никоя от книгите не срещнах името и.
— Според майка ми авторите на тези книги не я споменават единствено, защото семейството е правило, струвало, само и само името и да не се свързва с лова на вещици.
— Това вече е нещо ново — отбеляза Едуард. — Но едно е сигурно: през XVII век хората са вярвали, че има вещици и магии. Може би Елизабет наистина е правела магии — искам да кажа, да е била жена с характер и поведение, необичайни за средата, в която е попаднала — а новото и обкръжение да им е приписало характер на магически ритуал…
— Я чакай — прекъсна го Ким. — Нима намекваш, че Елизабет е искала да си извоюва място в новата общност с непозволени средства? Говорех ти, че ако е виновна за нещо, то това е, че си е сменила общественото положение, а не че се е стремяла съзнателно да навреди някому с магии. Не допускам някой от моя род да е бил склонен към злотворство. Пък и няма логика — една „пришълка“ би следвало не да настройва новите хора враждебно към себе си, а по-скоро обратното — да се стреми да се докаже, да ги предразположи…
— Ами ако наистина е правела магии? — повтори младият мъж. — И аз не смятам предшественицата ти за злодей. Но като вземем предвид как са мислели хората през оная епоха, напълно възможно е в нейната среда да се е смятало за нормално спазването на някои ритуали — за дъжд, за плодородие, за здраве… В ония времена дълбоко са вярвали в бяла и черна магия. Разликата е, че бялата магия е за хубави неща, например за да оздравее някой човек или животно. От друга страна, черната магия е била подчинена на зли помисли и е била наричана вещерство. В някакъв период явно е било въпрос на мнение да решиш дали някоя отвара или талисман са бяла или черна магия.
— Може би си прав — съгласи се Ким. Замисли се и поклати глава. — Но не, според мен грешиш. Интуицията ми подсказва друго. Имам чувството, че Елизабет е била невинна, но нещо я е сполетяло и тя се е озовала в центъра на ужасна трагедия. Каквото и да и се е случило, то явно не е било никак приятно, а това, че днес никой от потомците и не зачита нейната памет, само засилва несправедливостта. — Ким хвърли поглед към кантонерките, писалищата и сандъците. — Въпросът е: дали обяснението може да бъде намерено в това море от документи?
— Според мен си извадила голям късмет, че си открила това лично писмо — похвали я Едуард. — Щом има едно такова писмо, значи съществуват и други. Ако изобщо намериш отговор, той ще е именно в такова писмо.
— Жалко, че архивът е толкова разбъркан.
— Ами старата къща? — поинтересува се Едуард. — Реши ли вече да я ремонтираш и обновиш?
— Да — потвърди младата жена. — Ела, ще ти разкажа.
Оставиха колата на Едуард пред замъка и отидоха с автомобила на Ким в старата къща. Тя го поведе ентусиазирано из помещенията, като сподели, че смята да се възползва от неговото предложение и да изнесе всички съвременни удобства в пристройката.
— Къщата ще стане приказно хубава — усмихна се Едуард, докато излизаха на моравата. — Завиждам ти.
— Вълнувам се много — трепна гласът на Ким. — Изгарям от нетърпение да се заема с обзавеждането. За септември ще си издействам отпуск, дори неплатен, за да се посветя изцяло на ремонта.
— Сама ли ще го правиш? — поинтересува се Едуард.
— Да.
— Охо! — възкликна той. — Аз май не бих се наел.
Качиха се в колата на Ким, тя обаче се поколеба, преди да завърти ключа. През предното стъкло се виждаше къщата.
— Да ти призная, винаги съм си мечтала да съм дизайнер по вътрешно обзавеждане — въздъхна тя с лека тъга.
— Наистина ли? — възкликна Едуард. — Отново ме изненадваш. Досега мислех, че медицината е призванието ти…
— Пропилях си възможностите — оплака се младата жена. — Винаги съм се интересувала от изкуството, най вече в гимназията. В ония години бях голяма особнячка, не си падах особено по компаниите.
— Аз също — кимна Едуард. Ким запали двигателя и зави. Отправиха се към замъка.
— И защо не си станала дизайнерка? — поинтересува се Едуард.