Колкото и потискащ да беше разговорът вкъщи, той само разпали още повече интереса и към Елизабет Стюарт. Затова и, докато минаваше с колата през центъра на Салем, тя свърна към Музейния площад.
Остави автомобила на паркинга и се запъти към института „Пийбоди-Есекс“, културна и историческа организация със седалище в няколко старинни реставрирани сгради в центъра. Наред с другото там се намираше и архивът на Салем и на околността — тук се пазеха и документите от съдебните процеси срещу салемските вещици.
Касиерката във фоайето продаде на Ким билет и я упъти как да отиде в библиотеката. Ким взе на един дъх стръмните стъпала и мина през тежка остъклена врата. Библиотеката се помещаваше в сграда от началото на XIX век с висок таван, декоративни корнизи и украшения от тъмно дърво. Читалня с мраморни камини, огромни полилеи, тъмни дъбови бюра и удобни столове с облегалки откъсваше човек от забързания живот навън и насочваше мислите към духа — там, където дребнавите ежби на ежедневието нямаха власт.
При Ким веднага дойде дружелюбна и отзивчива библиотекарка. Беше възрастна беловласа жена с мило лице, която и показа как да намира документите и трудовете, посветени на салемските вещици, включително обвиненията, жалбите, заповедите за задържане, дадените под клетва показания, стенограмите от съдебните заседания, присъдите и заповедите за екзекутиране. Всички те бяха старателно описани върху картончета, подредени в старовремската картотека на библиотеката.
Ким беше изумена и насърчена от огромния материал, до който получаваше достъп. Веднага щом библиотекарката се отдалечи, тя се нахвърли на каталога. Затърси развълнувана името на Елизабет Стюарт. Беше убедена, че няма начин да не го открие. Но бързо се разочарова. Нямаше Елизабет Стюарт. Името на рода Стюарт липсваше върху картотечните картончета.
Ким отново отиде при писалището на библиотекарката и този път без недомлъвки я попита за Елизабет Стюарт.
— Името ми е непознато — отвърна жената. — Знаете ли по какъв начин е свързано със съдебните процеси?
— Казвали са ми, че жената е била сред обвиняемите — поясни Ким. — Доколкото знам, е била обесена.
— Изключено — отсече Грейс Миън. — Смятам се за експерт по документите от съдебните процеси. Не съм срещала това име дори сред свидетелите, камо ли сред двайсетте жертви. Кой ви е казал, че е била изправена пред съда?
— Дълго е за обясняване — отговори Ким.
— При всички положения не е вярно — бе категорична библиотекарката. — Прекалено много хора са правили подробни изследвания, за да пропуснат името на някоя от жертвите.
Ким наведе глава.
Не беше съгласна, но реши да не спори — благодари на жената и се върна при каталога.
Отказа се от картотеката за съдебните процеси и насочи вниманието си към друг източник: информацията за родословието на всички, живели в окръг Есекс.
Този път откри предостатъчно данни за рода на Стюартови — всъщност той заемаше цяло чекмедже от картотеката. Докато Ким преглеждаше картончетата, и стана ясно, че е имало два клана с това име — нейният и още един, който водеше началото си от по-скорошни времена.
След половин час се натъкна на кратка препратка към Елизабет Стюарт. Беше родена на 4 май 1665 година в семейството на Джеймс и Елиша Фланаган и бе починала на 19 юли 1692 година като съпруга на Роналд Стюарт. Причината за смъртта и не бе посочена. Ким пресметна бързо наум и установи, че Елизабет е починала на двайсет и седем години!
Вдигна глава и впери невиждащ поглед в прозореца. Усети как настръхва цялата. Беше на двайсет и седем години, и нейният рожден се падаше през май, но не на четвърти, а на шести, съвсем близо до рождения ден на Елизабет. Освен това тя приличаше много на жената върху портрета, а се и канеше да живее в същата къща, където е живяла Елизабет. Запита се дали съвпаденията не стават прекалено много. Дали това не трябваше да и подскаже нещо?
— Извинете — рече библиотекарката, изваждайки Ким от унеса. — Направих ви копие от списъка на всички, обесени като вещици. Посочени са и датите, когато са екзекутирани, включително денят от седмицата, местожителството, вероизповеданието, ако е имало такова, и възрастта. Както виждате, списъкът е много изчерпателен, но в него не фигурира Елизабет Стюарт.
Ким отново благодари на жената и взе листа. След като библиотекарката се отдалечи, тя огледа списъка и тъкмо да го остави, когато погледът и попадна върху датата 19 юли 1692 година, вторник. Този ден бяха обесени пет жени. Но това бе същата дата, когато е починала Елизабет! Разбира се, това не означаваше непременно, че жената е била обесена. Но дори и да бе съвпадение, то сякаш носеше някакъв подтекст.