Прочете внимателно документа. Съдът се беше произнесъл в полза на Роналд след иск, с който някой си Джейкъб Чийвър оспорваше завещание. Ким зачете нататък и установи, че Джейкъб е син на Хана от предишен брак и Хана е била много по-възрастна от Роналд. Джейкъб бе подал в съда оплакване, че Роналд е излъгал майка му и я е принудил да промени завещанието си, лишавайки го от законно полагащото му се наследство. Роналд беше наследил няколко хиляди лири стерлинги, цяло състояние според представите на онова време.
Ким се учуди, че животът през XVII век не се е различавал чак толкова от съвременния, колкото си е мислела. Беше се заблуждавала, че поне по отношение на правото и закона нещата са били по-прости. Сега, докато четеше иска за оспореното завещание, виждаше, че е грешала. Що за човек е бил все пак Роналд?
Следващият документ беше още по-любопитен. Беше договор от 11 февруари 1681 година между Роналд Стюарт и Елизабет Фланаган. Беше подписан преди венчавката и наподобяваше съвременните брачни споразумения. Но не се отнасяше до пари или имоти. Само даваше на Елизабет правото да притежава собственост и след венчавката да подписва от свое име договори.
Роналд собственоръчно беше добавил пояснение. Ким позна почерка, четлив и красив, беше го виждала върху доста от товарителниците в замъка. Роналд беше написал: „Моята воля е, ако действия, произтичащи от предприемаческите и търговските ми начинания, налагат да отсъствам задълго от град Салем и предприятието «Маритим», съпругата ми Елизабет Фланаган да ръководи напълно законно съвместните ни делови начинания.“
Ким прочете още веднъж договора, за да се увери, че го е разбрала. Беше изумена. И доста объркана — това, че без този документ Елизабет не е могла да подписва никакви договори, и напомни колко различна е била в епохата на пуританите ролята на жените; същото личеше с обидна яснота и от писмото, което бащата на Елизабет бе написал на Роналд във връзка с венчавката. Но, от друга страна, същият този документ доказваше, че Роналд е имал пълно доверие на съпругата си — до такава степен, че в негово отсъствие да и повери свободно и самостоятелно да взема решения за бизнеса. Бизнесът е бил изцяло недостъпна, „забранена територия“ за жените от онази епоха и проявата на подобно доверие и свобода определено е била нетипична. Всичко това караше Ким с нарастващо удивление да се запита отново: що за човек е бил Роналд Стюард, наистина? И каква е била Елизабет Стюарт.
Тя остави брачното споразумение и продължи да проучва другите документи в папката. Имаше още няколко иска срещу длъжници после се натъкна на нещо наистина прелюбопитно: иск до съда за неправилно иззети вещи, който Роналд беше подал във вторник, 26 юли 1692 година, само седмица след смъртта на Елизабет.
Роналд пишеше: „В името на Бога моля смирено съдът да ми върне незабавно окончателното доказателство, иззето от имота ми и използвано срещу любимата ми съпруга Елизабет по време на делото, в което на 20 юни 1692 година Върховният съд я призна за вещица.“
Към опакото на иска бе прикачено постановлението на съдията Джон Хатхорн, с което на 3 август 1692 година той отхвърляше иска. Магистратът пишеше: „Съдът препоръчва на ищеца, долуподписания Роналд Стюарт, да се обърне с молбата си към негова светлост губернатора на короната, понеже по нареждане на съдия изпълнител въпросното доказателство е прехвърлено от окръг Есекс в окръг Съфък.“
Най после! Бе открила документ, който макар и косвено, доказваше ужасната участ, сполетяла Елизабет — това, че тя наистина е била изправена пред съд и както личеше, е била обявена за виновна. Същевременно остана разочарована, че не се споменава и думица какво е това „окончателно доказателство“. Прочете още веднъж и иска, и съдебното постановление с надеждата, че е пропуснала нещо. Но пак не разбра за какво става въпрос. Изобщо не се уточняваше какво е това доказателство.
Ким седя няколко минути на масата — опитваше се да се досети. Единственото, което и хрумна, и то покрай думите на баща и, беше, че доказателството е свързано с окултизма. После я осени една мисъл. Тя погледна пак иска и преписа датата, когато се е гледало съдебното дело. Отиде с листчето на гишето и помоли чиновничката:
— Бих искала да видя стенограмите от делата, гледани от Върховния съд на 20 юни 1692 година.
Жената направо и се изсмя в лицето. Смутена, Ким попита какво толкова смешно има.