— Съмнявам се, че има и други. Елизабет е по-особен случай.
— Извинявайте — подхвана Джордж, — но ми се виждате бледичка. Да не ви е лошо?
Не всичко е наред, благодаря — побърза да каже Ким — Просто съм покъртена. Сигурно съм суеверна, но направо съм стъписаш, че сте намерили гроба на тази жена точно тук. „И точно сега“ — довърши наум.
— Ние също — рече Джордж. — Особено багеристът. Ей сега ще го доведа. Трябва да приключим с изкопа, преди да се заемем с подземието.
Джордж влезе в къщата. Ким пак се приближи плахо към рова и надзърна към оголения край на ковчега на Елизабет. Дървото бе в изненадващо добро състояние, при положение, че беше престояло под земята близо триста години. Там, където багерът бе оставил драскотини, дори не личеше да е прогнило. Ким не знаеше какво да прави с неочакваното откритие. Първо портретът, сега и ковчегът. Беше и все по-трудно да приеме, че става въпрос за случайности. Отново я парна необясним страх, но тя се постара да го подтисне — не искаше да се излага пред работниците. Вниманието и беше привлечено от звука на приближаващ автомобил. Тя отново закри очи срещу обедното слънце и видя позната кола, която лъкатушеше по черния път оставяйки подире си шлейф от прах. Не се сети чий е автомобилът, докато той не спря наблизо. Чак тогава разбра защо и се е сторил познат. Беше на Кинард. Ким се приближи със свито сърце и се наведе към прозореца откъм страната на шофьора.
— Каква изненада! — възкликна тя. — Защо не си в болницата?
Кинард се засмя.
— От време на време ме пускат от кафеза.
— Какво правиш в Салем? — попита младата жена. — Откъде разбра, че съм тук?
— Каза ми Марша — отвърна мъжът. — Сутринта я видях в интензивното хирургическо отделение. Споменах и че ще отскоча до Салем, за да си потърся квартира. Не ми се живее цели два месеца в болницата. Нали ти казах, че през август и септември съм дежурен в тукашната градска болница?
— Сигурно съм забравила — рече Ким.
— Споменах ти преди няколко месеца.
— Щом твърдиш — вдигна рамене Ким — не и се спореше. И бездруго вече беше достатъчно притеснена.
— Изглеждаш чудесно — подхвърли Кинард, присвил очи. — Явно ти се отразяват добре срещите с доктор Едуард Армстронг.
— Какво те интересува с кого се срещам? — стрелна го с изненадан поглед младата жена. — Откъде знаеш?
— В болницата шушукат — отвърна уклончиво мъжът. — Няма как да не се разчуе, все пак си си избрала научна знаменитост. Най-смешното е, че го познавам. Работих с него една година, когато след втори курс се заех с научна работа.
Ким усети как се изчервява. Предпочиташе да не издава чувствата си, но те бяха по-силни от нея. Кинард очевидно се опитваше да я притисне до стената, нещо, което обикновено успяваше да стори.
— Като учен Едуард няма равен — отбеляза той. — Но иначе си е откачалка. Всъщност не е честно да говоря така. Нека кажем, че си пада особняк.
— Според мен е внимателен и мил — възрази младата жена.
— А, сигурно! — завъртя очи Кинард. — Чух, че всеки божи ден ти пращал цветя? Мен ако питаш, това си е чист комплекс. Един мъж трябва да е адски задръстен, щом стига чак до такива крайности!
Ким пламна цялата и се изчерви като домат. Ах, тази Марша, предателка такава! Явно бе казала на Кинард за цветята. С такава майка и такава приятелка дали изобщо можеше да има някакви тайни?!
— Армстронг поне няма да те дразни, като ходи на ски — подметна Кинард. — Защото просто никъде няма да ходи. Липсва му всякаква координация, едва ли ще се справи и със стълбище — сто на сто ще падне, докато го изкачва.
— Вдетиняваш се — скастри го ледено Ким, след като си възвърна дар-словото. — Не ти приляга, така да знаеш. Мислех те за по-зрял.
— Всъщност вече е все тая — подсмихна се цинично мъжът. — Дето е думата, прехвърлих се на по-зелени пасища. И аз се радвам на новата си процъфтяваща връзка.
— Браво на теб — отвърна ехидно Ким. — А сега ще ми кажеш ли за какво всъщност дойде, или направо си тръгваш?
Кинард се наведе и погледна през предното стъкло багера, който отново бе започнал да копае.
— Дойдох да те видя. Но, разбира се, нямаше смисъл… Марша ми спомена, че си се запретнала да ремонтираш къщата — след кратка пауза добави той. — И докторчето ли ще се нанесе тук заедно с теб?
Ким понечи да отрече, но после каза:
— Още го обмисляме. Не сме решили.
— Е, пожелавам ти щастие… във всяко положение! — подметна ядно Кинард и включи стартера. Рязко подаде газ и завъртя волана.
Дръпна нервно на заден, зави и пак спря — моторът угасна задавен. Отново запали и настъпи газта. Потегли като хала през моравата, ръсейки дъжд от чакъл и пръст, и се скри зад дърветата.