Ким вдигна длан, за да се предпази от разхвърчалите се камъчета. Остана загледана след автомобила на Кинард, докато го изгуби от поглед. Макар и да беше разбрала почти веднага, че е дошъл да се заяжда, не бе успяла да запази самообладание. Чувстваше се не само разгневена, но и унизена. Поуспокои се едва след като се върна при изкопа, който багерът вече разширяваше, и съзря ковчега на Елизабет. Изведнъж грижите и се сториха съвсем незначителни и дребни в сравнение с онова, което Елизабет е трябвало да понесе на нейната възраст.
След като се окопити, Ким се зае за работа. Следобедът се изниза бързо — младата жена го прекара в кабинета на Марк Стивънс, където двамата доуточниха подробностите по обзавеждането на кухнята и банята. За Ким това бе неописуемо удоволствие. За пръв път в живота си обзавеждаше къща за себе си. Запита се защо толкова лесно се е предала навремето и не се е посветила на попрището, за което е мечтала.
В седем и половина и Марк Стивънс, и Джордж Харис вече не виждаха от умора, докато Ким все така преливаше от енергия. Наложи се да я помолят да намали оборотите, защото бяха капнали — чак тогава младата жена си спомни, че трябва да се връща в Бостън. Докато я изпращаха до колата, Марк и Джордж и благодариха, че е дошла, и обещаха да приключат бързо с ремонта.
Ким навлезе в Кеймбридж, но дори не потърси място, където да спре. Подкара направо към гаража на Чарлс Стрийт и изтича до „Харвест Бар“. И понеже беше петък, вътре нямаше къде игла да падне.
Младата жена затърси с очи Едуард, но не го видя. Наложи се да си проправя път през навалицата около барплота. Най-сетне го мерна — държеше чаша шардоне на масичка зад бара. Още щом я видя, лицето му грейна и той скочи на крака, за да я посрещне и да издърпа стола.
„Господи — помисли си веднага Ким, — Кинард никога не би си направил този труд.“
— Както гледам, и на теб ще ти дойде добре чаша бяло вино — рече Едуард.
Младата жена кимна. Забеляза обаче, че той е развълнуван, или може би притеснен. Заекваше повече от друг път. Замислено го гледаше как вика келнерката и поръчва още две чаши вино. Трепна, когато гласът му я извади от мислите и.
— Добре ли мина денят?
— Бях здравата заета с работа — усмихна се Ким уморено. — А при теб как мина?
— Страхотно! — възкликна мъжът и, заговорнически приведен към нея, зашепна: — Имам добри новини! В пробите от почвата в хамбарите на Елизабет покълна гъбична плесен, която предизвиква халюцинации. Според мен най-малкото вече знаем какво е отприщило лова на вещици в Салем. Не знаем само дали въздействието е както при моравото рогче, или… е нещо съвсем ново!
После и разказа всичко, което се бе разиграло в лабораторията на Кевин Скрантън. Ким направо не можеше да повярва.
— Взел си лекарство с упойващо въздействие, без дори да знаеш какво е то! — възкликна разтревожена тя. — Не е ли опасно?
— Говориш като Кевин — засмя се Едуард. — Заобиколен съм от грижовни родители. Не, не е опасно. Дозата беше съвсем малка, за да навреди. И тъкмо защото беше малка, безспорно доказва, че тези нови гъбички имат силно халюциногенно въздействие.
— Звучи ми налудничаво — знаеше си своето Ким, с разширени от тревога очи.
— Я не се занасяй — усмихна се пак Едуард. — Заради Кевин днес следобед дори си направих изследвания. Всичко е наред. Чувствам се прекрасно! Наистина. Дори по вече от прекрасно. В екстаз съм! В началото се надявах новите гъбички да произвеждат същите алкалоиди, как то Glaviceps — това щеше да докаже, че в дъното на лова на вещици всъщност е моравото рогче. Сега вече се надявам гъбичките да произвеждат нови, още неизследвани алкалоиди.
— А какво представляват те? — поинтересува се Ким.
— Знаеш, че алкалоидите са голяма група азотни съединения в растенията — обясни Едуард. — Познати са ти, защото много от тях, например кофеинът, морфинът и никотинът, са широко разпространени — използват се във фармакологията като активни вещества.
— След като са толкова разпространени, защо се радваш, че си открил нови? — попита младата жена.
— Защото вече доказах, че каквито и алкалоиди да се съдържат в новите гъбички, те са психотропно активни — отвърна ученият. — Открием ли ново халюциногенно вещество и лекарство, това ще ни отвори най-различни врати за разбирането на мозъчната дейност. Те задължително приличат на мозъчните невротрансмитери и се уподобяват на тях.
— А кога ще разбереш със сигурност дали си открил нови алкалоиди? — поинтересува се Ким.
— Скоро — отговори Едуард. — Но сега ти ми разкажи подробно какво прави днес.