Ким си пое въздух. Разправи му всичко от игла до конец, като започна от разговора с баща си и завърши с това, че са уточнили дизайна на новата кухня и баня в къщата.
— Браво на теб, отхвърлила си много работа! — поздрави я мъжът. — Изумен съм, че сте се натъкнали на гроба на Елизабет. И казваш, че ковчегът е в добро състоя ние, така ли?
— Поне така ми се стори — отвърна младата жена. — Заровен е много надълбоко, вероятно на два и половина метра. Краят му се подаваше от изкопа. Багерът го е издрал.
— Това, че са открили гроба, сигурно те е разстроило — погледна я съчувствено Едуард.
— В известен смисъл, да — усмихна се тъжно Ким. — Стори ми се странно, че го намираме толкова скоро след като се натъкнахме на портрета. Стряскащо е… Сякаш Елизабет се опитва да ми каже нещо.
— Ехей, не започвай пак! — рече Едуард. — Отново ли те налегнаха суеверия?
Ким се засмя, въпреки че не и беше до смях.
— Я ми кажи нещо — подкани закачливо той. — Страх ли те е черна котка да не ти мине път, боиш ли се да минаваш под стълба или от числото тринайсет?
Ким се поколеба. Наистина ли беше суеверна? Никога не се беше замисляла за това.
— Ето, знаех си аз, суеверна си! — възкликна Едуард. — Помисли само! През XVII век като нищо са могли да те обявят за вещица, понеже подобна вяра включва и окултното.
— Стига си се правил на интересен! — прекъсна го Ким. — Може наистина да съм малко суеверна, но съвпаденията с Елизабет станаха прекалено много. Днес например установих и това, че през 1692 година дните на седмицата са съвпадали с календара за тази година — 1994-та. Разбрах и че Елизабет е умряла на моите години. За капак и рождените ни дни отстоят само на два дена, тоест ние с нея сме една и съща зодия.
— Какво очакваш да кажа? — попита Едуард.
— Можеш ли да обясниш всички тези съвпадения?
— Разбира се — отвърна той. — Чиста случайност. Както в онзи стар виц, че ако има достатъчно на брой маймуни и пишещи машини, все някоя ще създаде „Хамлет“.
— С теб няма да изляза на глава — усмихна се Ким и отпи от виното.
— Извинявай, но аз съм учен — сви рамене мъжът.
— Нека ти кажа какво още научих днес — подхвана пак Ким. — В ония години нещата не са били чак толкова прости. Роналд се е женил три пъти. Първата му жена е починала, завещавайки му огромно състояние — завещанието безуспешно е било оспорено от сина и от предишен брак. После, след око две години, Роналд се е оженил за Елизабет. След смъртта и се е венчал за нейната сестра — и то още същата година, моля ти се!
— И какво от това? — учуди се Едуард.
— Не ти ли се струва малко гадно?
— Не, ни най-малко — отвърна той. — В ония години животът никак не е бил лек, не забравяй. Роналд е трябвало да отгледа децата. Пък и не е било толкова необичайно да се женят за роднини на покойния съпруг.
— Не съм толкова сигурна — възрази Ким. — Мъчат ме много въпроси.
Сервитьорката дойде при тях и прекъсвайки разговора, им съобщи, че масата е готова. Ким беше приятно изненадана — не очакваше, че ще вечерят в „Харвест“. Беше гладна като вълк.
Последваха келнерката, която ги изведе на терасата и ги настани под дърветата, отрупани с бели лампички. Вече се беше захладило след непоносимата жега през деня. Нямаше вятър, пламъкът на свещта върху масата не трепкаше.
Докато чакаха да им поднесат, Ким показа на Едуард копието, което беше направила от иска на Роналд.
— Май се справяш отлично с ролята на детектив? — засмя се Едуард.
— Не се шегувай, баща ми тази сутрин подметна, че Елизабет вероятно наистина се е занимавала с окултизъм.
— И аз ти го казах — напомни и Едуард. — Значи според теб въпросното окончателно доказателство е свързано с окултизма, така ли?
— Мисля, че е безспорно.
— Да, и на мен така ми се струва — съгласи се младата жена. — Но имаш ли някакво по-конкретно предположение?
— Едва ли мога да съм полезен, не разбирам много от вещици и магии.
— Дали пък не става дума за книга? — опита се да налучка Ким. — За нещо, което Елизабет е написала?
— Звучи правдоподобно — съгласи се мъжът. — Не е изключено и да е нарисувала нещо. Някакъв образ.
— Или пък да е направила кукла? — предположи младата жена.
— На прав път си — насърчи я Едуард, после известно време мълча. — Сетих се какво би могло да бъде!
— Какво? — попита нетърпеливо Ким.
— Метлата и! — прихна той.
— Престани, де! — тросна се Ким, макар че също се усмихна. — Говоря ти сериозно.
Едуард се извини и се зае да и обясни откъде идвало преданието за метлата — от средновековието, когато мажели пръчки с отвара, съдържаща вещества, които причиняват халюцинации. В сатанинските обреди ги използвали за предизвикването на психеделични усещания, получавани ако пръчката се допре до лигавицата.